Вече е време да си вървиш. И ти, и всички други. Изморена съм. Тежък махмурлук. Хаос от мислички и думи. Хайде тръгвай, за да не закъснееш за живота си. Не е нужно да се обръщаш назад. Не е нужно да се връщаш. По-добре тръгвай преди да е заваляло. Моля не оставяй следи по килима от себе си. Нито по стените. Нито във въздуха. В никакъв случай в банята. Не искам да те задържам. И вас не искам да задържам. Толкова сте избледнели, овехтели, еднотипни, стереотипни. Няма много разлика по между ви. Хайде момчета, стягайте се, себе си и багажа си. Не искам да намирам ваши вещи. Непотребни са ми, а и не обичам да трупам боклуци, които да е нужно след това да изхвърлям. Трудно ми е да рециклирам, а и изисква време.
Е хайде, тръгвай. И ти. И другите. Прекалено егоистична и независима съм станала, за вас и обичта ви. И без друго не знаете какво да я правите и в крайна сметка, тя свършва на боклука. Тръгвайте, последно повикване за всички пътници на влака към отвъдното. Така де, по-доброто място за живеене. Мястото без мен. Там не е объркано. Не е сложно. Няма изисквания. Там сами сте си диригенти в персоналните ви хорове. Няма мои снимки. Няма моя наличност. И без аромати/очи/усмивки/пръсти/коси и пр.
Всичко хубаво. Отлитайте с белите пеперуди към по-добрия свят. Към по-приемливото и по-достъпното. Няма да бъда повече сложна. Сега ще се усмихвам повече. След като си тръгнете и няма какво да ни пречи, всеобщо, мога и да се науча как да бъда щастлива от себе си за мен. Мога да се усмихвам без причина, да бъда още по-странна и различна от колкото съм сега и това няма да бъде проблеми за никого от вас. Без повече неудачи и повече безумия.
Изморена съм. Ще си налея още едно питие и си лягам. Тази вечер няма да пуша повече. Няма да ми се налага да се променям повече. Тръгвай сега, време е. И ти, и всички останали. Приятен полет и не пишете. Не ми е важно. Вече никой от вас не ми е важен. Без повече окови и уговорки. Въздух и слънце. Така стоят нещата сега.
На добър час с белите пеперуди…
