..снощи сърцето ми щеше да излезе от гърдите ми и да се вмъкне в неговия гръден кош, така сякаш ме напуска заради него...не можех да си поема въздух...сякаш си отивах за части от секундата..толкова силно биеше...и го чух да казва...или по-скоро ми се искаше да го чуя да казва "Любов моя"...не знам...just wanna sKreaaaaaaam..... :}
Сутрешно кафе, с дъх на канела...миризма на череши от прясно свита цигара...музика се носи от отвъдното, сякаш има и китара..но не е така важно...после чуваш стъпки, те се засилват - скорост, сила, близост....не се обръщаш, защото знаеш, но усещаш дъха му върху врата си...и цяла върволица мравки пропълзяват по кожата ти и отвъд нея...и на него му се спи...ама не е така важно, защото ти не спиш до него, а стърчиш до прозореца и се правиш, че не знаеш...От там вече всичко е ясно, ти си се предала, развяла бялото знаменце на слабостите си..но какво пък, кой знае...
