Убийството на душата на лудата...
Тя всъщност не беше жертва на обществото...не плащаше данъци за предрасъдаците...Тя сама беше виновна...за каквото не й харесваше... - слабохарактерната й сила да се саморазрушава...Способността й да обича и да се връща в миналото си, за да бъде сигурна, че всичко е в пепел и няма нищо останало...Изникващи въпроси в хаоса... как да се спре..и как да твори, вместо да руши, колко е жалко....
За пореден прочит, тя възроди останките от едно от миналите...не че имаше смисъл, но мазохизмът вътре й крещеше толкова осезателно, че ако можеше да залепи устата му с тиксо, сигурно щеше да я завари с електрожен....
Седи в средата на стаята сама. Угасила светлините на света, лудата палеше клечки кибрит и една след друга ги хвърляше в жертвеника върху останките....
Когато всичко този път изгоря, лудата събра пепелта в шепата си. От очите й се стекоха само две сълзи...много горчиви...Намокриха останките. Тя взе една кутия, изсипа каквото беше останало в нея. Затвори я. После я заключи с един от многото си ключове. Погледна кутията и я остави на рафта при многобройните кутии от миналото, повечето от които заключени....но не всички, разбира се....
