Момиче от хентай филмче 3

Някак хронично, патологично, параноично ми е празно...искам те, а ме е страх какво да те правя, ако те имам...само аз мога да докарам мозъка си до това състояние, в което крещя срещу стената съвсем безгласно...и нищо не излиза...

обаче като си затворя очите, ако знаеш какво виждам..колко е пъстро и колко е реално...знам, че всичко е в моята глава и наистина искам да спра с тези паранои..но това, което човешкото съзнание, може да създаде и да извади на показ, нищо друго не е способно...

искам да ме направиш своето момиче, от извратено, HARDCORE, хентай филмче, с което да правиш, всики онези, неща които пише по дебелите книги, които ни е страх да отворим, че са покрити с много прах, а и са доста тежки...искам да ти крещя да спреш, че не мога повече, че ме боли, а вътрешно да съм достигнала най-апокалиптично далечните точки на оргазъм...и да искам да ти крещя никога да не спираш....изпълваш цялата ми същност с тъканите си, невроните и дендритите си..всички алвеоли и микрочастици от непознатите клетки на удовлетвореността....

а сега?????

как стана и кога....??? а сега??????

...

Сутрешна възбуда с лека нотка, мирис на кафе...уханието на касис и дим...много е далеч изгряващото слънце, но така добре го чувствам с върховете на косата си...Сънено ми е..но толкова искам да отворя очите си....и искам да изпълня целия капацитет на дробовете си с теб.....

...

...и пак цялата ти кожа мирише на цигари...с размазана спирала на два дни... и още по-размазан молив - на три....сънен поглед, който е способен да убива...разлята сперма по косата и леглото ти..миризма на дим и духове - навсякъде....време е..!!!!

Индустрия

Обичам София, тъмна и нощна. Обичам я празна. Обичам я, когато е студена от прозореца на автобуса. Иначе ме подтиска...смачква и захвърля. Не е уютна. Не е топла или близка. Но как свети нощем?!!!! Полъхва една романтична нотка, на познато, на обгрижващо.
Има една арт нишка, нещо висше, нещо духовно..близко...познато и приветстващо. А колко изгубени души е приютила..без да задава въпроси..без да има значение...Като самотен пристан.
Един огромен, пуст, индустриален мегаполис...с уникално сутрешно небе, с прелестни облаци над Витоша.
....загасям си последната цигара, оставям кафето на масата и излизам....там някъде....с теб..някого....

***

I feel like my heart beatin harder faster stronger..but i'm sо blind...so empty...i've got this X sign on my chests...so not fair...

Студено беше..но въпреки това излязох... Чувсвтото на слабост ме бе обзело. Знаех, че не мога да стоя повече на едно и също място. Като разярен тигър в клетка..не ми се получаваше повече... Започнах да правя справка за отминали събития и за новонастъпили случайности.. Е не, не е същото..а колко е по-различно, даже не искам да си го мисля...
Навън валеше и духаше вятър..типично, като за ноември...ама някак си психическата ми нагласа не беше ноемврийска...
Светофарите надолу по улицата светеха в червено.. сякаш вече се бяха наговорили, че няма да ме допуснат да премина..доста неловко всъщност. Ама така е след като не знаеш на къде вървиш, не моеже просто да вървиш...
Някъде по улиците се разнесе песен,...точно като от транзистора на дядо ми от лятната ваканция... тази мисъл доста ме стопли.. но вятъра продължаваше да духа в лицето ми..почувствах се като самотна ледена фигурка в средата на нищото..до като навсякъде наоколо по две, по две, разни фигурки се сгушваха и стопляха...прекратявайки вледенителния процес...

светофарите светнаха още по зловещо червено...още по-забранително...още по-забраняващо..още по-самотно...

But sometimes when it rains
There's no time to do it again
The real me wants to savor it all
In my memory

Bulletproof

започнах да наблюдавам как си свивам цигарите...започнах да внимавам да стават по-адекватни за пушене..по-красиви..по-изпушваеми..с всяка цигара си представям теб..
започнах и да внимавам какво вино пия..че нали искам да ми е вкусно..пък и да не мириша на "винпром"...
започнах да си отварям и затварям телефона нервно..не искам да пиша нещо неподходящо...
започнах и да се замислям дали трябва да те обезпокоявам, че нали всички сме в криза..може ли точно с мен сега да се занимаваш..ами то просто не е удобно...
започнах и да виждам, че и междублоГовото пространство пустее и се е сдобило с големи бурени...точно като тези, които са ми заседнали в гърлото, като се сетя колко ни е дълга историята...
в крайна сметка се бронирах от куршуми и започнах да въртя една и съща песен в плей листа... ама лошото е, че ако някой не реши да сложи край на историята ни..ще продължавам да съм под обстрел..ама тия куршуми само засядат..не излизат и се трупат...нали да може да се трупа желязо в кръвта, че нали е полезно за здравето...пък то пак не е удобно..нали ти нарушавам спокойната депресия с шумните си мисли...ама как няма да е като те всичките за тебе са хоум мейд...

...

преди бях просто момиче от хентай филмче... а сега момиче от филм за гейши...превърнала се в пристан за всички съсипани, разбити, смаотни мъжки сърца, попаднали във водовъртежа на живота... прекрасна роля... кой иска да я играе? (puke)

спиралка..малка спиралка

Много тежък афтър, вече два месеца. Цикъл престой в една бездънна и безмислена яма, която освен да унищожава вглабена в собствената си празнота...нищо не прави..само повлича...
Цикъл от ром с редбул, червен афтършок, бири бири бири...и не помня още какво...всчико донесе и всичко си взе после...
Само малко музика остана..но и тя е в такъв безпорядък, че не съм съвсем убедена, че е още само музика..буоб...буоб... и пак и пак..
и самотата ми дойде в повече..направо си стана творчески отпуск от живота...свикнах..после даже ми беше добре...но сега след буламача от екзистенциални, спираловидни отклонения в дъното, започвам да си мисля, че и това го не мога повече...а непукизмът е толкова спокоен..толкова лежерен...и как ставаш темерут...ами не може да не ти пука чак толкова дълго...или може ама не е много удобно..знам ли?!...
И после още по едно...сипи ми че вече се чувствам изтощена от себе си...
Не си тръгвай тази нощ..имам нужда да спя в дупката...а сега всичко ме боли...а дали някога ще спре?..
буоп буоп буоп...ех да....

..

Да се влюбиш е винаги толкова неподходящо. Винаги е толкова осакатяващо. Винаги толкова изпразващо и отнемащо. Неуместно е, но никой не може да обоснове и аргументира наистина това твърдение…усещаш, че имаш нужда това да се случи и въпреки това знаеш, че не можеш да си го позволиш. Твърде скъпо е за месечният ти бюджет.
Толкова е изкушаващо. Всички трепети и свенливостта, и неудобството и всеки откраднат поглед, усмивка, случайното докосване… забелязваш всичко, което се случва на около и същевременно си толкова сляп.. именно това го прави хубаво като чувство.. И онази сладникава болка. Тази болка, която както боли, така те кара да се усмихваш, че дори започваш да се питаш дали не полудяваш…
Кога? Трябва ли ти наистина или и това е самовнушение?

Дневникът на Лудата с ключовете 1

Усещам, че пак съм затъпяла и съм се изпразнила. Лошото, е че вече не виждам вариантът с презареждането... Искам да разбера как се случва, но след като не мога дори да си го представя...как ли ще стане?!!...
Чувствам, че вече не мога да летя. Но не съм пригодена за живот на земята. Краката ми не умеят на вървят, но крилете ми останаха без пера и вече не умеят да летят. Не се разперват. всичката им функция е осакатена.
Освен това, очите ми останаха слепи. Спрях да виждам това, което ме заобикаля и ме кара да се усмихвам. И цветовете загубиха силата си. Няма вече гама..няма нюанси.... а и сивото не е точно цвят. Или поне не този, който искам да виждам.
Устните ми залепнаха една за друга. гласът ми се стопи и угасна. Немощната сила на мълчанието се намеси и реши да поостане. Безсилна съм да говоря, дори и в стремежа си да кажа нещо...желанието го има...но какво да бъде казаното...?!
Осъзнах,че преминаването на всички тези хора, през линията на живота ми, съм загубила и усмивката и душата си... Всичко си е отишло...Сякаш вече "мен", не е това "аз", което е било и съм си мислила, че е. Сега "тя" е друга. Потънала, посърнала. Угаснала. Затъпяла. Не просто отиваща си.
Искам да съм феникс. Знам, че като достигна предела си и ще изгоря. А после ще се родя отново...пак от огъня....

...cinichen citat s kofti pravopis....

[22:45:24] [̲̅ٿ̲̅] Anna Molly [Лудата С Ключовете] каза: az lichno schitam..che ne e chak tolkova cinichno da si legnesh s nqkogo sled kato znaesh kakvo vsushnost iskash ot nego
[22:45:43] [̲̅ٿ̲̅] Anna Molly [Лудата С Ключовете] каза: puk i ydovolstvieto si e ydovolstvie...osobeno sled kato znaesh kak da si go postignesh
[22:45:59] Rado Minchev каза: yes!!!!
[22:46:13] Rado Minchev каза: towa imah predwid
[22:46:35] Rado Minchev каза: да знаеш как да си го направиш
[22:46:48] Rado Minchev каза: и да се знае за какво точно става въпрос
[22:48:44] [̲̅ٿ̲̅] Anna Molly [Лудата С Ключовете] каза: vuprosa e che jenite sa dva tipa..svenlivite, koito sa mn samotni i sa se svili v cherypkite si ot mnogo mislene i stradania i blqblqshtini..i tezi koito ne znaqt za kakvo stava dyma...ama nali taka sa chyvali, pa i priqtelkite im taka sa pravilil, si lqgat s vseki shot taka trqbva...no i dvata tipa ne sa sig tochno fo iskat...nito znaqt kak da izpitvat ydovolstvie...ako shte dori da stava vupros samo da pozvolqt nqkoi da im go dostavi tova ydovolstvie
[22:48:58] [̲̅ٿ̲̅] Anna Molly [Лудата С Ключовете] каза: v kraina smetka i dvata tipa sa frigidni, zlobni i nezadovoleni :}

Малката спасителка на мъртвите души

Кая беше отегчена..но дали, защото беше видяла и преживяла всичко или всъщност и се бяха струпали твърде много неща....
Тя беше самотница. Но не истинска. Обичаше да е сама само през определено време от деня...през останалото обичаше да запълва дупки и да спасява света. В компанията на някого разбира се.
Винаги й се случваше да срещне някой счупен, някой изкривен, душевно осквернен, обран от емоции...абе изобщо, някого, когото тя трябваше да спаси. А как точно?! Това тя, никога не знаеше.
Поради простата причина, че тя беше магнит за душевно разбити и силно обременени, предимно мъже, Кая се чувстваше длъжна да присъства в живота им. И наистина да се превърне в нещо като техен спасител. Не че те искаха някой да ги спасява. Не, че тя от своя страна знаеше какво да стори за тях. Но се бореше с вятърни мелници и опитваш е странни еквилибристични умения.
Никога не и омръзваше да обяснява. Скачаше пламенно, размахваше ръце, сякаш още малко и щеше да полети. Отваряше широко очите си. Устата й се разтваряше като изригващ вулкан и думите й, не проповедите й сами се изстрелваха навън и залепваха за лицето на отсрещния човек. Влизаха в ушите му и кантяха. Думи - морални, за ценностите, за несправедливото, кармата, разплатата, желанията....за любовта. Опитваше се да ги превърне в спасителни сламки и да ги раздаде. Това никога не се случи...
След всяка спасителна операция, Кая, се изпразваше от съдържанието си. Ставаше малка и незначителна. Ставаше куха и неспособна на обича. Покрита с пелена от тънки, малки, съвсем прозрачни, кристални сълзи. Тя се затваряше в малкия си замък, на господарка на мъртви души. Обмисляше всичко. Плачеше и се успокояваше. Започваше да се регенерира. След което, събрала нови сили и желание, и вяра, тръгваше да броди навън. Възстановяваше социалния си живот.
Преодоляла и забравила разочарованието на предишния си неуспех, малката господарка се втурваше да спаси новите си мъртви души.

P.S. Маниакалната парадоксална шизофрения на любовта....

Лакеят

И когато някой ден
откриеш, че се лъжеш
дали ще се намразиш,
дали на колене ще лазиш?!

А ако се вслушаш във шума на водата,
ще видиш истината в самотата!
Ще поискаш ли да спреш
или никога не ще се предадеш?!

Изморен от всичко, което те изгражда
затваряш си очите
започваш да разграждаш...

А от другата страна какво е?
Отговорът не е там,
но и никой не знае,
защото всеки нехае...

И стигаш до ръба на пропастта,
заровил си лице, в изморените ръце
и искаш да крещиш,
но не успяваш..и мълчиш!

Изграждаш своя лабиринт
и изгубваш се между стените,
опитваш да избягаш от там със финт,
но неуспешно е и мъртви са душите...

Неща които....

[за теб Мишенце ]

1. Срамни неща:

-голо женско тяло покрито със синини и рани
-да не гледаш в очите, когато говориш
-парченца шоколад по зъбите
-да бягаш, когато имаш защо да останеш
-да не си гледал как слънцето залязва, потапяйки се във водата
-да не си прочел нито една книга
-да не разбираш музиката и силата й
-да не си обичал

2.Обезценени неща:

-думата "обичам те"
-стара, прашна, дървена кутия за бижута, нарисувана с бои
-свободата си
-душата си
-входа към същността си
-усмивката си
-силната си воля
-желанието си за живот
-черен албум с червени рози, за снимки
-тефтер с миналото си

3.Неща, които звучат особено:

-"обичам те", когато който ти го казва е пиян...а ти всъщност също го обичаш
-"повярвай ми"
-"аз не съм като другите"
-"за всичко има време, не бързай"
-двусмислено казани неща
-неща казани с увереност, в момент на опиянение
-да чуеш отдавна забравен глас
-звукът на природата из между гумите на колите в града

4.Неща, които ти е трудно да изкажеш на глас:

-да кажа "обичам те"
-"сбогом, беше хубаво, но свърши"
-"извинявай"
-че греша и вината е моя
-"страх ме е"
-"не си отивай, остани"
-че не искам да порасна
-че така ми е много удобно, не защото наистина е, а защото не мога по друг начин
-"НЕ!!"

5.Неуместни неща:

-да мълчиш, когато някой има нужда да слуша гласа ти
-да говориш, когато някой има нужда от мълчанието ти
-да бъдеш в леглото на човек, с който нямате нищо общо по един или друг начин
-ненужната никому мъдрост (празна философия)
-да опитваш да промениш същността си (особено заради някой, който не те разбира)
-да прекъснеш възрастен човек, който разказва спомените си

6.Изискани неща:

-малка черна рокля, с много гол гръб
-вдигната на кок, лъскава, черна коса
-потайната женска усмивка, разкриваща прекрасни бели, почти перлени зъби
-писалка със златен писец
-идеално подредена калиграфия, разказваща за любовта
-бутилка много старо, скъпо и тръпчиво червено вино
-черен диамант

7.Неща, от които сърцето ти силно се разтуптява:

-усмивката(смеха) на обичан от теб човек
-плачат на новороденото
-едно невинно и така желано докосване
-мълчаливият поглед, който крещи, че ти си всичко
-силно копняно телефонно обаждане
-бързото и безразсъдно шофиране
-скок с бънджи
-наближаването на нещо, чакано с нетърпение
-постигнат успех, след дълга борба

8.Неща, които навяват сладки спомени:

-нощните светлини на големия шумен град
-забравен аромат витаещ из въздуха
-част от текст на песен, в синхрон с вътрешният ти монолог от мисли
-загледан в пламъка на горяща свещ
-случайно докосване
-стара, прашна избеляла снимка, от лентов фотоапарат
-слънцето, което нежно докосва бялата ти кожа
-пълнолуние, което посрещаш на терасата си
-горяща цигара в прозрачен пепелник
-чаша горчиво кафе с мляко, в ранна пролетна утрин
-миризмата на канелени клечки

Лудата с ключовете 2

Убийството на душата на лудата...

Тя всъщност не беше жертва на обществото...не плащаше данъци за предрасъдаците...Тя сама беше виновна...за каквото не й харесваше... - слабохарактерната й сила да се саморазрушава...Способността й да обича и да се връща в миналото си, за да бъде сигурна, че всичко е в пепел и няма нищо останало...Изникващи въпроси в хаоса... как да се спре..и как да твори, вместо да руши, колко е жалко....

За пореден прочит, тя възроди останките от едно от миналите...не че имаше смисъл, но мазохизмът вътре й крещеше толкова осезателно, че ако можеше да залепи устата му с тиксо, сигурно щеше да я завари с електрожен....

Седи в средата на стаята сама. Угасила светлините на света, лудата палеше клечки кибрит и една след друга ги хвърляше в жертвеника върху останките....
Когато всичко този път изгоря, лудата събра пепелта в шепата си. От очите й се стекоха само две сълзи...много горчиви...Намокриха останките. Тя взе една кутия, изсипа каквото беше останало в нея. Затвори я. После я заключи с един от многото си ключове. Погледна кутията и я остави на рафта при многобройните кутии от миналото, повечето от които заключени....но не всички, разбира се....

Take this bottle

Не вярвам в любовта от пръв поглед, но определено вярвам в секса от пръв поглед.

Обичам запалени свещи.. сигурно, защото обожавам да се взирам в огъня...и обичам аромата на свещи ( мириз на восък + изгоряло).

Много бих искала най-после да прговоря испански... на необходимото говоримо ниво... а ако можем да добавим френски..поне най-важното :}

Обичам да откривам нова музика... или просто да се наслаждавам на вече откритата.

Искам да имам муза да снимам повече.. и да пиша повече, а ако можеше да се науча и да шия...

Искам да открия най-после сексуално-музикално сродната си душа.. и без това никак не вярвам в женското приятелство.

Искам котка най-после...ако може и куче.. :}

Не бих сменила сутрешното си кафе с цигара (дори и по обяд) за нищо!!...освен за невероятен оргазъм... а защо да не е и двете.. моля ако може....

6 или [Tequila + fanta Madness]

И изминаха 6 години...колко бързо...или беше бавно...колко неща се промениха от тогава..или пък колко неща се промениха тогава...целия свят заприлича на публичен дом...и всички чувства се превърнаха в порочна страст...с оттеглянето на зимата...всичката сласт се появява на повърхността върху пролетната зелена трева...
Нищо чисто не остана...нищо невинно...всичко се превърна в порок...освен онази малка искрица много дълбоко скрита в същността ни....но тя е толкова потайна че никой не и отдава никакво значение...нея вероятно я няма всъщност...
И как се стигна до там?
Спомняш си че си бил много непорочен...пълен с ценности и вяра в тях....дори се е случвало да вярваш в любовта..но след някое и друго разочарование... някоя и друга празнина за запълване....превръщаш секса в единственото оръжие срещу дупките...запълваш ги и реално не остава за какво да страдаш..... ама така ли е наистина?

...честита 6 годишнина, липса моя....
KoRn - Last Legal Drug


edit: не е романтично...не е толкова възвишено колкото говорят в романите...не е прекрасно и неповторимо и уникално...е добре може и да е неповторимо.....но по същността си е истинска касапница...защото някой прониква в теб...в тялото ти....същевременно и в душата ти..и я изтръгва....завинаги...и после търсенето....никога не я намираш....

...

...i've got this..love issue and this drug problem... or may be it was love problem and drug issue...



"It’s in the water baby, it’s in the pills that pick you up
It’s in the water baby, it’s in the special way we fuck"

Приятелскo

Приятел си. Ще поиграем карти. Ще пием за мира и за жените. (Завиждам на родените във Спарта - как трудно е да си сдържиш сълзите.) Приятел си. Така ми е спокойно. Е, разкажи за твоето момиче. Отдавна сме погребали виновните. Мъжът ми е добър. И го обичам. Да ти налея още? Уморен си... И аз съм уморена, но е празник. Отдавна, както казваш, "влязох в релси". Отдавна, както казваш, "няма празно". Хлапашкият ми сал е здраво вързан. Научих се да имам и да губя. Сега си тръгвай. Бързо, много бързо! Защото, всъщност искам да се любим... Камелия Кондова напомня ми....напомня ми...няма как да го забравя :)

Super crazy ill bong

-Имаш ли огънче?
-Да, защо? Трябва ли ти?
-Еми...да ако може!
-Еми няма да стане...
-Защо?
-Защото си имам приятелка...нещата са много сериозни...аз я обичам...ние живеем заедно!! Сори!


What the F....?

@rT

те ключовете май се оказаха инструмента..който може да запълни празнината м/у краката ми...далеч не е метафора за сърцето ми...

"..."

Down on my knees for the very first time I remember there was all this hair in my mouth. I didn't think that was what it would feel like and the guy kept forcing himself in my face saying "please, please, please." He sounded like a little girl... I didn't know if I was supposed to close my eyes or keep them open, but it all just happened so quick. There was this flash. I looked up and I saw his head reeling and I knew he was happy because he kept saying my name. "Leila, Leila, Leila." His hand got lack on the back of my head and you know what I did? I got off of my knees and ran. That was what I thought to do. I kept running and running and running. I raced so fast that what happened made my heart burn. My heart hurt... as if I had just twisted a muscle.

...

-Ами, ако се влюбя в теб?
- Ще запаля свещ за теб, в стая пълна със светлина!

/???/

А ние бяхме безстрашни...от онези, които се бореха дори и с вятърните мелници...
А бяхме много смели и никога не ни впечатляваше нищо, което ръмжи и хапе...
А ние си отидохме нелепо... не беше в битка... не беше с желание...
А някой махна ни сърцата..на тяхно място сложи байпас и ни остави да лежим в канавката
А сега сме някъде там измежду всичкото
А сега сме безименни, безгласни, безцветни и жалки..съвсем без...
Трудно е да си победен след толкова битки..без битка...
Угара от цигара е запратена към нас...после стъклено шише и безброй други...
А как да върнем това, което го няма и което ни правеше...което ни сътворяваше да сме това, което бяхме....

И зелената фея..със зелената коса и зеления шал, безполово създание, дезориентирано, което беше най-хубавото от нас...и то отлетя...сега нищо не ни пази, дори като нищожества....
А бяхме млади и силни...и онези горящи очи, прозорецът към горящите ни души...потушени


а сега?

....

-Ние можехме да бъдем заедно поне още малко... Защо вие жените винаги искате или всичко, или нищо?...
-Искаш ли да си останем просто приятели?
-Не съм готов да ти бъда само приятел....

и къде е всичко там някъде по средата...

искам да те забравя :}