Защо си мислиш, че можеш всеки път да идваш, малко след това да си отиваш?!
Защо си мислиш, че един душ, ще отмие всичко, което си ми причинил?!
Защо си мислиш, че чистите дрехи, ще ме накарат да забравя?!
Защо се държиш така, сякаш аз съм ти виновна, а дори не си разбрал, какво ми прчини?!
Искам си живота обратно!
Не издържам вече твоята тъга!
Имам нужда, аз да плача,
но нямам време за това...
Защо решил си, че аз мога
всичко твое да понеса?
Не мога вече...
не понасям нощтната мъгла!
Искам всичко от преди,
искам моите мечти,
искам да избягам,
не издържам твоя плен.
Момчето избяга от всички рамки. Поведе своята война. Нищо не успя да го спре. Показа, че той владее всичко, с което се захване. Не го интересуваха вече онези неща, които някога разтапяха, сега леденото му сърце. Които пълнеха очите му със страх и страст. След последния дъжд, момчето се превърна в елф. Съдбата го накара да започне своята обиколка по света и да открие нещо, което да го плени и промени...
от някога, преди
