И пак оставаш сама,
гледаш звездите,
усещаш как валят.
Снощната мъгла,
земните недра поля
със своята вода.
Искаш да мислиш
със свойта светлина,
но угасна тя
в плен на нощта.
Искаш да бъде по-различно
гледаш към Лунна светлина,
но тя далеч е
усещаш как летя.
Палиш пак цигара,
до кога?!
Няма да продължи дълго,
това е различно от твоята истина
лека нощ, деца
зората ще бъде по-добра,
по-различна...по-сама...
