Нощта раздаде се отново
подари звездите и луната
вълните лекичко проплакват
не нарушават с нищо сетивата
Нощта ми да даде и една усмивка
на дете, което след забрава си припомня
и ме кара да се радвам
и да искам в теб да се удавя
Лодките кротко се поклащат
на пристана са се опрели
вълните лекичко ги галят
нощта посрещат кротки
Заровила краката си до глезен
в пясъка златист и нежен
нашепва ми, че трябва, вятъра
нощта да разлюбя защото вече късно е
и трябва да се върна в огъня
