Green Myxomorka

Green Myxomorka

вторник, 13 март 2007 г.

...

Омагьосаният кръг! Връщаш се там от където си тръгнал. Правиш това, което си правил преди и си раправял, че спираш да го правиш. Или как да откажеш порочното си губене на време?! Как се научаваш как да си силен, как да продължаваш, как да заличаваш?.......

Момичето долу при реката, видях я онази сътрин, когато отминавах. Беше толкова чиста и невинна, искам да я опиша, но сякаш ще ми отнеме твърде много сила.... Блестяща, почти заслепяваща, черна коса, вдигната беше на опашка, а после сплетена на плитка. Очите й... за това направо не знам, как да говоря, толкова блестящи, толкова силни, толкова искренни, бяха светли, като изворна вода и зелена, пролетна трева... говореха ми, казваха много... Имаше малко, невинно, беличко телце, толкова изваяно, почти като порцеланова кукличка. Имаше най-червените, най-прекрасните устнички на света...

Слязох долу при реката, исках да я разгледам по-отблизо. Тя ме видя и се усмихна, господи колко прекрасна усмивка. Не се притесни от непознатата енергия, която я приближаваше. Тя бе прекрасен утринен лъч. Седна до мен на земята и ме прегърна. Тази прегръдка ми разказа нейната история. Очите и се усмихваха и също ми говореха. Устните и безмълвни не искаха упорито да се разтворят. Какво създание?! Така непорочно, така приказно, толкова истинско, така недостижимо. Какво правеше тя тук? Защо бе сама?

Самотата те изгражда, прави е силен, осъзнаваш защо, знаеш, че трябва. Събудих се. Нея я нямаш. Бе оставила само онова хубавото чувство. Сега останах сама, но сега знам защо... знам, че трябва и съм доволна...

It doesn't hurt me.
You wanna feel how it feels?
You wanna know, know that it doesn't hurt me?
You wanna hear about the deal I'm making?
You *be running up that hill*
You and me *be running up that hill*

...и така...лека нощ...