extension

Пътувам....на дълъг път пред мен... много мина...мъничко остана...а дали е така, кой ще ни каже?!!
Пораснало ми е мъничко...по-добре ми е...нямам онова сърцебиене от преди...по-спокойна съм...по-сънлива... и ми е много целуващо..гушкащо...обичливо...влудяващо...искам да давам, да давам.. и да си взема малко накрая...послушно ми е...

Drama queen

Много ни се изкриви света нещо напоследък...
Блоговете ни станаха едни такива лейм... и любовно мелодраматични...
да се запиташ чак, що ли не почнеш дневник да си водиш вместо да занимаваш целия свят с разбитото си сърце или поредното несполучливо завоевание...
много сълзи...много нещо...
Друго си е за ебане да си говорим за хардкор...за наркотици.... друго си е да можеш да опишеш целия си свят обвит в латекс и камшици...
всички сме се загубили там някъде между преходите от едното в другото...
ама и аз съм един еталон...

Торбичките говорят... но не искам да ги слушам много много :)

into her shoes

Имам едно усещане,че живея живот с призраци наоколо. Не за друго, но все едно съм попаднала в паралелна вселена...случки, случвали се на друг човек...мисли протекли в друга глава...усещания тръпнали в чужда душа... особено ми е... и хем съм аз...хем не ми е...неконтролируемо ми е...всичко е странно...и как се преодолява...а ми се обича...любовно ми е...и ми се пие да ми е вкусно..ама не ми е..и ми се пуши да ми е вкусно...ама и това не ми е...носталгично ми е...като в капан за сънища...ама не ми помага...и сънувам...колко ми е сънно...и шарено...

...

Добрите момичета си държат бисквитките в буркана!!

Hate графомания

България.
Там където си роден.
Място, в което си избрал да се развиваш.
Поне така се надяваш да стоят нещата.
Арт..модата днес...хепънинги, ивенти и прочие случващи се събития.
Фотографи, писатели, музиканти... артисти.
Мода или призвание?
Истинско безпаричие...
Оставяш си вратичка за паричие...учиш в дисциплината диплома за стената в офиса.
Какво като си талантлив?!
Имаш връзки..чудесно...
Но си кой, извинявай??
НЕ, в България така стоят нещата...една шепа известни, другите са само талантливи...
Е и позьори има..но те стоят в домашните си уюти пред социалните мрежи, които така удобно са си изплели...

След като не е въпрос на късмет..
Не е и въпрос на талант... въпрос на какво е да си добър и да правиш пари от това, което обичаш...някаквото изкуВство??
Отговор: В България пари за АРТ няма...сори!!

Останалите: пишете си в социализираните пространства, кое колко и как...вие добре ги разбирате нещатата... а защо приятелите ви са снимки и статуси...отговорите незибежно ще закъснеят!!

може би част 1 :)

-

- Влюбена съм в теб!!
- Много обичаш да обличаш всичко в думи!!
- Извинявай!!
- Защо?
- Ами...неудобно ми е!!
- Е нали беше влюбена?!
- Сигурно заради това...
- Не те разбирам...
- И аз не се разбирам твърде често...много ме усмихваш...правиш ме спокойна...и всичко ми е музика като че ли...
- ..итисимиспециална...

Radiohead - Creep

...

Кафе и цигари....защото

знам, че мразиш....

влак...

Зазидани сме в собствената си консуматорска неизбежност. Колкото повече искаме, толкова повече даваме без никаква възвращаемост...Празни си оставаме...
Дехидратирани души, потънали в самосъжаление, лишени от очи да видим колко е красиво и колко сме свободни в действителност.
Консуматори на собствените си емоции без да им дадем шанс за себеизрастване...или изрвазяване...

***

Аз-ът се появява на около 3-годишна възраст и от тогава насам стремглаво обославя нарцистичния ни спектър...

откъски

Морско зелено...като да попиташ "Морето ближе ли се?" Отговор никога няма относно тези неща, но можем да се осланяме на въображение.
Влюбваш се в морето, защото е толкова sugar free. Душевно свободно, летящо, плуващо, плаващо. Всичкото щастие събрано в една чиста синева и отрупано с пясък, в който ти се иска да се заровиш, с кофичка и лопатка.
Всичко наоколо е музика. Толкова усмихнато. Хлапашко...

***

Дали е умишлено, че северът поражда хлад? Южните хора, по-усмихнати ли са? По-леки? По-достъпни за комуникация ли са? Има ли корелациа между това къде си роден и какъв е заряда на характера и поведението ти? Според каква статистическа скала се изчислява подобна взаимовръзка?? На север от Стара планина???емоционална дупка???

***

Приличен си на текст на трудна песен. Много височини и низини..сложни орнаментики (ужас). Трудна за пеене. Но не може да ти излезе от главата. Искаш да можеш да я изпееш и изсвириш, но всеки път се получава фалшива. Прилича на evergreen, обаче от онези psychedelic и сложна. Можеш да се влюбиш в нея, но знаеш, че ще ти разбие сърцето. Звучи в ушите и канти в главата. Въпреки всичко не можеш да я репродуктираш...ама никак... Чувала съм тази песен няколко пъти, но вече ми е любима.
Песен..има текст...мелодия...сюжетна линия...сякаш нищо не е изхабено или преповторено..харесва ми като вдъхновение на композитор в неделна слънчева сутрин... indeed...

личностови липси

Пътят на загуба на идентичността...
Първо чат, после програми за масова комуникация и за край социални мрежи...триене/писане/създаване/разрушаване и множество личности, коя от коя по идентични
Myxomorka/Penny Lane/Лудата с ключовете/Anna Molly/Снежанка с нейната свръх доза/Aoiro Ame Asakura/Adora Belle Dearheart/Miss Ann Thrope/

...все имена които са ми познати, после не толкова, накрая не знам как се започна, от къде и на къде сме тръгнали да вървим, освен ако не сме спрели някъде по пътя... Сигурно е имало и много други, вече ми е много трудно да се сетя... аз и тези съм забравила... как да не страдаш от личностови разстройства, когато всичко е толкова раздвоено и размножено... В крайна сметка нямаш карта, нито пътеводител..нито дори факла за леко осветление дори. Толкова много за забравяне, толкова много за запомняне...толкова спомени и римайндъри... толкова сложност... кому е нужно...

...

Искам да ходя със затворени очи в тъмното. По мокра и павирана улица. Без следи от счупвания. Без локви. Без малки каменни останки. Без спомени. Само малко прашец..от домашния. Малко ретро. Малко романтично. Малко сантиментално. Понеже много обичам да ми е сантиментално и неразбрано.
Искам да слушам музика. Класическа. Като от стара кинолента, която се опитва да ни накара да не забравяме, че идваме от драмата и пак там отиваме.
Искам да излизам от стар черно-бял филм с шапка с цветя и голяма червна рокля. Да ми отива на очите и на кдриците.
Искам да имаш роза на ревера си. Малки пистолети като за ркавели. Колосана яка. Шапка с периферия. Искам да се усмихваш, защото знаеш, че това е скритото ти оржие. И защото ти отива. Искам да си реален.
Искам да пуша дълга, тънка и черна цигара с мирис на череша. Да пия от висока чаша, ароматно червено вино. Да оставям следи от червилото по ръба, за да знам, че съм била там.
Искам...
Винаги е така...
И винаги завършва с многоточие...

Искам да отлетиш с белите пепруди!!
Не искам да се връщаш!!
Отиди си..или остани, но спри да се връщаш всеки път!!
непосилно ми е
Отлети с белите пепруди – решително!!

Не мога да спра да виждам лието ти..
въпреки, че вече не помня гласа ти...
Всичко ми е толкова ново,
толкова нетренирано.

Не знам и как се забравя!!
Не съм сигурна, че го владея това умение.
Искам тренировки по оцеляване с препядствия!!

Много ми е ново, а е на месеци.
Не искам да съм като предишните,
искам сила да съм себе си!! За да се справя, но не знам как!...

Отлети с пепрудите бели..или се върни, за да останеш...
но спри да си играеш с мозъка ми,
че боли и ми е непосилно...

27.06.


кръговрат

Чувствам се толкова мъничка, когато погледна през балкона. Сякаш целият свят се стоварма върху мен в един миг. Много ми е странно чувството. Изведнъж, сякаш всичко става различно, променя се...но не ... губя се. Намирам се. После..пак се губя. Не знам какво става. Искам отговори. Не задавам въпроси. Парадоксално ми е. Сънувам кошмари. Будя се. Помня ги. Страдам. Забравям ги. Не бягам. Чакам. Връщам се. Отивам си. Не стигам никъде. Не спирам. Не свършва. Пак започва. Къде? Въпрос!!! Изненадана съм. Няма отговор. Доволна съм. Съмнявам се. После страдам. После пак съм доволна. Споря. Усмихвам се. Пак споря. Създавам рамки. После се оттървавам от тях и се усмихвам. Щ за щастие. Вървя. Тематично ми е. Влюбена съм. Вече само в себе си. Усмихвам се. Не те забравям. Опитвам се. Сънувам те. Отварям очи-няма те. Не се усмихвам. Излизам. Слънцето блести-заслепява ме. Усмихвам се. Пътувам. Кръговрат!!

04.07

Don't fuckin tell me what to do

на Миш Миш :}

My drinking is killing me
My drinking is killing me
My drinking is killing me
My drinking is killing me
My drinking is killing me
My drinking is killing me
My drinking is killing me
My drinking is killing me
My drinking is killing me
My drinking is killing me
My drinking is killing me
My drinking is killing me
My drinking is killing me
My drinking is killing me
My drinking is killing me

My smoking is killing me
My diet is killing me
My heels are killing me
My shopping's killing me
My ego is killing me
Can't sleep, it's killing me
My label's killing me
Kickdrum

My phone is killing me
My email is killing me
These hours are killing me
My tour is killing me
This flight is killing me
My manager's killing me
My mother's killing me
My landlord's killing me
My boss is killing me
The TV is killing me
Your nagging is killing me
My boyfriend's killing me
My talking's killing me
Killing me
Killing me

Can't sleep, it's killing me
My dreams are killing me


TV is killing me
My talking's killing me
Let go, you're killing me
Ease up, you're killing me
Calm down, you're killing me
My god, you're killing me

My drinking is killing me
My smoking is killing me
My head is killing me
My mind is killing me
My back is killing me
My neck is killing me
Your nagging is killing me
My gut is killing me
My PMS is killing me
My email is killing me
These hours are killing me
My tour is killing me
This flight is killing me
My manager's killing me
My mother's killing me
My landlord's killing me
My smoking is killing me
The TV is killing me
Your nagging is killing me
Ease up, you're killing me
Let go, you're killing me
Calm down, you're killing me
My god, you're killing me

Don't fucking tell me what to do, do
Don't fucking tell me what to do, do, do, do, do
Don't fucking tell me what to do
Don't fucking tell me what to do, do
Don't fucking tell me what to do, do
Don't fucking tell me what to do
Don't fucking tell me what to do
Don't fucking tell me what to do
Don't fucking tell me what to do

http://youtu.be/RY04wR4zjw4

deadline

кръстопътно е навън...
всички много бързат..отиват някъде..никой не казва къде точно..
всички гонят краен срок на нещо...но никой не казва на какво...
има да се вршат толкова много неща..
да се слагат в джобове и да се прибират в папки..
да се пишат доклади...да се бърза...
тъмно е, а после светло, после пак е тъмно...
вали..спира..пак вали..пече слънце...после пак вали...
няма дъга...
всеки бърза...
нищо не остана за виждане..за гледане...за разбиране...
много е спешно...
всичко е спешно...
не се живее утре...
но и днес никой не живее..
защо...не така...може би не бива..

счупените хора...

Счупени сърца, счупени мисли, счупени души..счупени хора...
Злободневие...
Екзистенциални размисли.
В срок от около 6 до 7..не повече..
Нетърпимост..
свръхтърпение...
Нисък праг на нерви...
Висок праг на тактилни усещания...
Неспособност за вземане на решения..
Вечна неготовност...
Силна мотивация...
Психопатологични патерни на поведение...
Шизоиден поглед...
Действията може би са в номрма..за момента..
Като да скочиш в дълбокото и да останеш сух..
Просто, рядко се получава според очакванията..
Защитни реакции породени от несполучливи проби...
грешки..
после..премълчаване, криене и отсъствие с отбраняване..
НЕ е лично!! само съм малко крива..или счупена..
съобразявам се до колкото ми е възможно..
не ми е много възможно..
но имам желание да се опитам..
кой на какво е способен и в какви срокове може да се случи...
мълчание..не ни е присъщо..
изненадващо..не е лошо...
патологично е..невроза...
..пролетна мания...

....

е хайде стига мрънкане, самосъжаление, самооплакване, като че ли някой е умрял...стига вече не става, аз съм такъв/такава... не знам как, не мога да продължа...ааааа
дайте си шанс бе хората...решението ви е пред очите, взема се лесно, имате по две опции, изборът е да изберете из м/у двете!!!!!
не е толкова трудно и не е толкова сложно!!!!

РЕШЕНИЯ!!!!!!

stereo{type}

Свръх дозата на Снежанка
Girl from codeine city
Лудата с ключовете
Момиче от хентай филмче
шизофреничка с аутистични прояви от типът на защитният механизъм
с генерализизрано разстройство в афективната сфера
.. от сутрин до вечер...
тази дето не говори на един език с никого..
не живее на една планета с никого..
онази от канавките
със сдуханяците
спасителката на загубените души
тази дето събира души и ги прави на супа, за да не ги боли
безцелната
без стремежната
безперспективната
без...
няма я
издирва се

"мерси за джойнта...мерси за айрана!!"

събрана..в цялостност и обвивка от стоманени шипове с изтекъл срок на годност...
има я..ама е покрита с фасове и пепел...
ashes to ashes...dust to dust...
кому е нужно...
кому е нужна...
вече не е така важно..
на мен не ми е толкова важно...очевидно...

...

Ужасно силно желание към теб..
така те няма...а си толкова тук..
зависимост към любовта ти...
защото сама ми е добре, но...
съм празна...
сякаш половинчата съм..
липсва ми нещо, което ми даваш...
всичко!!
в очите ти потъвам..и
се връщам...
за да поискам да остана...
да съм част от теб...

страх II

Изсъхнал корен
е ръката ми
когато докосва
лицето ти.
Страх се казваш
по пътя ми,
страх се казваш
в очите ми.
Страх ме когато
нямам сили да летя.
Страх ме е да бъда
сам във подлата игра.
Празен поглед
приятелски
иска теб
в ръката си.
Страх ме е
от себе си
когато загубя
мечтите си.

Нова Генерация

винаги възхитителни, потъващи лирики..
вече не ме е страх толкова...нищо не се е променило всъщност, колкото и да е рзлично сега...

3 АМ, телефон:
Т. Кво правиш?
А. Пуша на терасата!
Т. Може ли да мина?
А. Ако искаш!!

10 PM, sms:
Т. Може ли да си дочета книгата?
А. Може!!

Т. Очаквай неочакваното!!
Беше руса, много наточена!
Ми не й вЪрза!!
А. хахаха Това ми е много важно да го запиша!!
Т. И тя хубава! Ама хубава!
Ма не мога да се занимавам с глупости!
Малко й беше багажа!
Интелектуално беше осакатена!

Т. И тя вика, той е секс машина!
А. Много фенки си имаш значи!! Направи си фен клуб!
Т.Тряаше!
Никога не съм имал гаджета. Имал съм само две връзки!
После като я е нямало някво време или е била на работа, аз съм си движел.
Ми то и тя може да си е движела...

Т. НЕ се занимавай с нея! Тя е изрод!!
А. Тогава що я чукаше?
Т. Е, що да не я чукам?
Ми чукаше ми се, кво толкова?

Н. Ми това е прословутият ***** !!
Т. и си тръгнах... както си тръгвам винаги... Тръгвач!
Те са "елементрисити" - тва си е моя дума, да знаеш!!
Аз съм срамежлив..
Те ми завиждаха, ма после ми го връщаха по друг начин..

А."Благодаря за джойнта, благодаря за айрана!!"
Искам да можех да рисувам, за да направя карикатура на думите ти!!
Т. Аз имах такава тетрадка на квадрати в казармата!!
Обичам да пиша повече от колкото да говоря!
А. Е ти не млъкваш!! Иначе представяш ли си?!!! хахаха
Мразя ти крайностите!!
Обичам извратената ни комуникация въпреки всичко!!
Т. Това, че млъквам, не означава, че спирам да мисля.
Въобще не обичам да ми е светло..никви светлини...искам да ми е тъмно...некво е такова...
Крива работа...
А. мхмммм..
Т. Аз знам!!

Т. Ония яйца в Дружба бяха отвратителни!! По-гадни яйца никога не бях ял!! Другият път аз ще сготвя!!
А. Да следващият път..след няклко години..

Сленг - твоите сини очи...няма друг цвят...
Back to the roots...при твойто първо либе...

Т. Ало, кво правиш?
А. Пуша и пия вино!!
Т. Класика...
Т. Нема вариант!!
А. Кво ли се хАбиш....

безумие

хванах си живота..
впрегнат в юзди от червена кожа
всичко си е същото
никаква промяна не виждам
само, че не е точно така



никога повече!!



"излез си от канавките бе момиче!!"



"не виждаш ли, че си сама???"



вечер на музеите..нощ...на просяците, просещи псевдо-духовна храна
пием куба либре, мохито, джин...до припадък..че иначе сме много припаднали...
настоящ годеж...бъдеща сватба...чиста проба отрицание от истината...лъжем се...безпогрешно в мълчание....


на стената снимки
до снимките кожен бич
кому е нужно???



топка в стомаха
дупка в главата
празнина в дробовете
нужда от въздишка във вакуум

скандално трясване на вратата
течение има, мисля



в екзистенциален размисъл на тема ребра..
да оребрим радиатора!!
но аз ползвам климатик!!
смени си дограмата..
поправи си покрива..
крановете текат..??
качи се на покрива!!
там е друг свят!!

помисли си..
но нищо не казвай...
нали знаеш, че знам, че няма смисъл
и нищо няма да се промени
знам
няма смисъл
няма, така е!!
и няма да е същото!!
няма!!
НЕ МИ ЗВЪНИ ВЕЧЕ!! не те искам в живота си...useless
знам..
така че, забрави!!
забравила съм!!
не ти вярвам!!
знам..
стига!!
спрях.. няма вече..нямам нужда!!
искам си куфара!!
ще ти го изпратя по куриер за по-сигурно!!
не, ще мина някой път..без обещания!!
не ме интересува...
непосилно ми е!!
така ли се пише??
не знам!!
не ми пукаш!!
сигурно..
повярвай ми!!
не вярвам вече!!
лицемерка!!
лицемер!!
край казах!!!
край да е!!
...
...

...

Да те осени светлината...
светлината да те поведе на...хм някъде..
светлина да озари душата ти..
светло ми е...
светлина тече по вените ми...
хм...дали ми трябва светлина, за да се почувствам така???
някой да продава, подарява, разменя..ъм светлина някъде..или по каталог....
дали някой я има и я дава..раздава..провежда ти инструктаж...?
а на мен ми е дъждовно, и ми вали, и ми капе, и ми тече, и ми вали..проливно ми е..
три дъждовни дни...

***
защо сънувам духове...дали не са си намерили покой..или искат да ми съобщят важност някоя, дето не я подозирам...ама никак...
не ме е страх от тези духове..ама нека светлината от другаде да ми дойде...моля!!
на среща било с живи...ми не искам живи..и срещи не искам...
искам си изначалното...
искам си моя дух обратно в тялото ми..
при модернистичния поп арт...
ако е удобно...
и мека светлина от романтичните кухненски лампи..в хм.. кухнята...
да бде светлина...днес

...

Лудата с ключовете,
с телефоните,
с кабелите,
с куфарите,
с шаловете

какво остана още??

искам си сандалите, разклонителите и поставката със свещите....

happy with candles

дните си летят..
случват се неща
случват се хора
осъзнаваш колко ти е важно
тези хора да са наоколо
колко е хубаво когато тези хора са там
no matter what
не слагат етикети
не съдят
усмихват се
държат за ръка
пишат те
четат те
рисуват те
снимат те и те обичат
променят те
не се натрапват
само ако може и ти да ги обичаш back
а не е трудно да обичаш Мише
тя се обича лесно
и се обича за дълго
и се обича винаги
защото си заслужава
и е благодарна в свенливото по червенината на бузите си
толкова крехка
толкова цветна
можеща
само да има кой да я полее и да й се усмихне
ще е достатъчно да цъфне пак
да си я пазим
наша си е
важно ми е

честито рождение мило ми Мишле :))
духни свещичките и си пожелай целия свят
защото си е твой и си го заслужаваш!!
ама не им се давай..никога..твоя си си и това е по-важното!!!

selfish

sell(fish)
лепиш етикета
слагаш продукта на стелажа
лепенка - изтекъл срок на годност - 50 % off
и чакаш да се случи
нищо
но е важно да се запомни, че всичко ти е в главата и материя няма..

love.net

too much
love
no more love
ПО заслуги
с липса на такива
без действителност
защото не е нужно
no more online
no more .com.net.org. каквото и да е било
остана си ни само виното, че овенчава заслуги без 30 сребърника
без тютюн, че е задимено
без канела, че е сладка
без нередности
без разврат понеже сме невинни..от днес
с новост
с началност
с изначалност

..

потъващ изплуваш
решаваш и тръгваш
бягаш нищото не стигаш
искаш, но нищо не даваш
залагаш и губиш
плащаш, за да не си длъжник
написваш, после зачеркваш
усмихваш се, но се преструваш
овладял изкуството да си фалшив
наспиваш се, но не забравяш
утрото за тебе ще реши

...

ето това ми дойде шокиращо...мислите заляли съзнанието ми, вплетени в танци със среднощтните улици, в тъмното, ток преминава през корема ми, виждам как минаваш без да спреш(от страх дори няма да попитам защо/как)...извикан от съзнанието ми, защото припознавам се в теб и във всяка сянка, и във всеки мъж с шапка...

загубих си зелената обица... всичко ли трябва да задубя, за да спре да боли толкова..?

самолетите

на покрива при самолетите с изглед към трамвая на желанието..имаш си и планина..и низини..и прелитащо-отлитащи шумове, които те карат да си затвориш очите..не ми е драматично вече..не ми е апатично още...но самолетите...те са мечта и нощем ги сънувам като бриз и вълни...

..

Не ми се иска да показвам слабости, но те са част от мен, особено напоследък. Колкото и да ми се иска, точно сега да получа втори шанс, този момент може и никога да не настъпи.
От твърде много слабости сме изградени. Само че никой не ни е оставил книжка с инструкции за употреба. Това някак си ни плаши, пък и не дава отговор как да преодолеем даденостите и основата си.

Когато страдаме дали сме по-настъпателни или оставаме в отбранителна позиция, готови за летящ старт? Дали всичко е по силите ни или по някога е нужно да поискаме помощ за преодоляване или инструкции?

Защо телепатията губи обхват на места??

Кафе

Канелено кафе с добавен аромат на каксис с тютюн...
Никога не е достатъчно празно...
Няма как да бъде, защото призраците те дебнат на където и да се обърнеш...
Нормално е след като си ги опаковаш в кутии и ги разнасяш при всяко свое преместване..
Не знаеш защо са ти, но не знаеш как да се оттървеш от тях...
Нито знаеш какво да правиш, ако тях ги нямаше...
Остава само идеята, че скоро всичко се оправя...
..и че няма драма до живот...може би...

...

"Симптомите на разстройството с тревожност при раздяла включват повтарящо се и прекалено напрежение при очакване на раздяла и/или страх от загуба и опасност за родител или друг обект на привързаност; отказ да посещава детското заведение; страх да остава само и да спи само (без присъствието на обекта на привързаност); кошмари; соматични оплаквания, когато очаква раздяла със значима фигура.
Но тези симптоми са чести поведения при малките деца, които все още не притежават когнитивните умения да разберат внезапни и драматични промени в живота си, поради което от тях не може да се очаква да се справят ефективно със стресиращи ситуации."

къде е гаранцията обаче, че когато детето порастне, би могло да си обясни и да разбере...дали всички възрастни се справят с тази тежест и как намират сила и решимост?

daydreamin'

"Небето се отвори..
звездите целунаха тревитe"...
енергия ни обля..
станахме деца на Космоса..


"- Ангеле, Анегеле...ти си най-прекрасният ангел на света...
- Никакъв ангел ннямаше да съм..щях да съм най-самотният и нещастен ангел, без по-добрата си половина...ти..."

комуникация

Процес на комуникация - кодиране и декодиране на информация. Употреба на конвенционални знаци, за да разбираме и за да бъдем разбрани. Необходими са поне двама пълноценни партньори, за да говорим за нормална комуникация. Разполагаме с два аспекта - експресия и импресия. Така единият партньор разбира, т.е. обработва информация, а другият подава, т.е. кодира информация.
Необходимо е съобщенията, които обменяме да бъдат разположени в една и съща среда.
Можем да използваме вербална и невербална комуникация. Дали ще говорим, пишем, слушаме или жестикулираме, за нас е много важно да се изразяваме ясно и недвусмислено. В хода на общуването ни е възможно да не успеем правилно да декодираме получената информация. Тогаваме можем да използваме помощта на спомагателни въпроси.
Винаги е възможно да допуснем грешки. Важното е да не се отказваме, а да се преборим, за да подобрим нивото си на общуване спрямо себе си и околния свят. В крайна сметка всеки може да претърпи объркване и да се изгуби. Би било чудесно обаче, ако има кой да ни подаде ръка, да ни покаже какво се е случило, за да можем ние да преодолеем ситуацията и да продължим напред...

choice

Хората не правят грешки..но те правят осъзнати избори - доста чесо грешни. Това става ясно на по-късен етап от развитието ни. Всеки си избира какво да получи, за това винаги се налага да пожертваш - нещо, някого, себе си, всичко.
Всяко действие си има две лица, т.е. имаш право на избор дали да го направиш или не. Но това далеч не означава, че животът е черно и бяло. Там всичко е цветно и наситено с нюанси. Да не забравяме, че най-хубавото предстои. Въпрос на време и ентусиазъм. Всяка сутрин се будиш и поемаш глътка въздух. Това е показателно, че всичко е прекрасно и обешава да става все по-добре. В крайна сметка съдбата си знае работата. Тя най-добре знае кога е най-правилното време нещо да се случи и защо...
Когато спрем да си губим времето със самосъжаление, въпроси, гледане в далечното бъдеще е възможно най-после да постигнем щастието в себе си..със себе си...озъртайки се за малките детайли, разпръснати около нас..можем да достигнем мир и с всичко друго...
..но трябва да положим усилия..и да се борим, за нещата които зависят от нас..

думички

Вече си давам смтка за думите изказани или написани по-рано, по-назад във времето. Не обичам да се отричам от думите и за това си ги изяснявам и търся причината за да ги помисля и още повече да ги споделя.
Думите се оказаха, несправедливо, най-евтината валута. Безразборно раздавани, вземани и безразборно разпилявани. Не се знае защо до момента никой не се е погрижил грижливо за тяхното благополучие. Не става дума за толерантност към премълчаните думи, но техният правилен подбор и употреба, биха били много мило нещо.
Понякога ме е яд, че не съм спестила някои от всичките си думи само за себе си... не е хубаво да раздаваш думи просто така..на всички. Ами ако някой не ги изтълкува правилно или ги изопачани, не би било много хубаво да се случи така...?!
Мисля си че искам да си събера при мен отново всички раздадени думи. Да преценя кои от тях мога да върна обратно и кои да си прибера в класьора..да редактирам една или друга дума. Нужно е да се направи ремонт за всички онези похабени на вятъра думи, онези дето са изпразнени от съдържанието им от прекомерна употреба...Също така е много важно да бъдат подредени..по азбучен ред, по брой звукове, по смисъл, по честа употреба..или рядка такава...
Никога обаче не бих променила или върна всички "обичам те", които съм раздала или съм си взела за рамката на стената.. Нужно ми е да намеря някои значения и начини на употреба на захабените и пустите думички!! На всички облечени веднъж и после захвърлени в ъгъла на стаята, думи..Искам някой ден пак да върна силата им и всичко друго да получи необходимият смисъл!!

The L word

Л като Любов - колко тривиално!!
Л като лято - топло и уютно, и чакано, и морско!!
Л като Лебедово езеро - дано няма удавени!!
Л като леха - череши,вишни, Крадецът на праскови!
Л като летя - над всичко обичайно, на крилете на радостта..
Л като леговището на лъва - много искаш да си там, ама малко те е страх..
Л като левитация - добре ми звучи тази дума..
Л като люлка - тази, която ти напомня за детската свобода да летиш, да паднеш, да обелиш коляно, да се засмееш избърсвайки сополивия си нос и да продължиш..
Л като лавина - онази дето е много красива за гледане, ама да не си й на пътя, когато се устреми на някъде
Л като лекарство - преди употреба, моля прочетете листовката. Не се препоръчва на лица със слабо сърце, нерви или под определената възраст!!
Л като лоботомия - толкова загубен, че е нужна мозъчна операция!!
Л като ла - мажор, Ода на радостта, пей ми, посвири ми..
Л като Любо, като Любо[В], като Люб[off]. Като началото и краят на деня ми, като усмивката на лицето ми, като радостта и тъгата ми, като сутрешното ми кафе с цигара и сутрешно вечерен оргазъм. Като много тежък махмурлук..Л като Любо..простичко..

любовно ми е

Пише ми се нещо любовно, но ми е малко тъжно. Искам да ти разкажа колко си специялен и колко специална ставам аз, когато те има!!
"Ти си моят Декември (18тият)..усмивката и тъгата си ми..оргазмът и въздишката...целувка и нежност..призрачност...реалност...и любов.."
НЕ знам как стана, как започна, как се случва и още по-млако искам да знам как ще свърши. За свършване си мисля само в един много особен и оргазматичен момент. Друго свършване не ми е важно или значимо..още повече - желано.
Искам да ти разкажа, това как в очите ми има само теб. Как сърцето ми ще се пръсне от теб. Как в усмивката ми си само ти. И с изгевът на слънцето, и със залезът му..всичко е само теб..
Само че всички тези неща ти вече ги знаеш..не съм си замълчавала, а съм ти ги казала. Иронично, парадоксално, пагубно. Няма как да съжаля за това... ТИ всичко трябва да знаеш.
Намерен в online бездушието, което не понасявш. Затворен в думите и надписите ми. Изложен между снимки и видео...ама музикално. И на двамата ни е много концептуално, това с музиката.
Много обичам да мисля и говоря за чувствата си към теб, споделено с теб. Чувството е невъобразимо. След всичката "любов", която съм изписала, няма втора като тази!! Дори леко доближаваща се...всичко е така смешно, бледо..просто НЯМА!! Така е защото си ми любимата мисъл, любимата представа, фантазия, тема.
Знам че съм досадна. Знам колко те изморяват думите ми..и мен ме тормозят. Но като те име, не мога просто да тъна в тишина, защото си като кутия с пиротехника в гърлото ми. Сякаш допрял кибритена клечка до устата ми с готовност, да запалиш фитила..и не само в навечерието на Нова година..
Излято...измноготочено...споделено..сега можеш просто да се обърнеш и да заспиш.Ще те гушна. Ще те погълна в дробовете си (че обичам как миришеш) и ще се опитам да заспя, без да изпадам в подробности и сърцебиене...

Кутия за бисквити

Новото начало! или как да се влюбиш за първи път, как да ревнуваш, да не ревнуваш и да пребориш принципи и природа!?
Кутия от бисквити. От онези, дето са за кафе, следобед на гости у баба. Почти празна кутия, в която са останали най-вкусните. Така се чувствам.
Всичкото усещане на този свят ми е ново. Объркано търся изход или решение..или и двете. Искам да те обичам и да сме последните две бисквити в кутията, която някой забравя някъде в дъното на бабиния бюфет и не се сеща повече. ИСкам да сме щастливи само, без да се нараняваме.. и от тук започва борбата, която е безмислостно жестока!!
Бориш окови и принципи. Започва процес на разпад. Веднага след това, започва чуденето - как да постъпиш правилно..е да, ама как да разбера?!!
Може би ми е вече късно, за толкова силни емоции. Все пак хората са го преживели още едно време, още преди пубертета. Ама всичко ми е ново, различно, непознато. И сега най-после усещам, че имам нужда от помощ. Трябва някак да се справя, за да не предизвикам взрив в бюфета на баба!!
Най-после се обръщам към теб с молба:
Помогни ми!! да бъда за теб другата бисквита, дето те прави съвършен, най-вкусен и единствен. Помогни ми!! и ти за мен да останеш символ на това. Не искам!! Не допускай, някой сладък, мазен, курообразен пълен с крем - еклер, да съсипе прекрасните следобеди в бюфета на баба, в красивата цветна кутия за бисквити!! - това е моят зов, осъзнах, че сама не мога!! Не зная как. За мен всичко е ново!! но го харесвам и си го искам такова!!!

Днес не е по-различно от вчера, нито от деня преди и по-преди и най-преди. Днес обаче ми е друго. Опустушително и някак не намясто... празното си е празно, ама по-пълно няма да стане...без крила, без душа, без да мога да полетя... не е по-различно, но не и същото или на мен не ми е същото.. много задълбах, много повярвах, ако не беше нямаше, а може би щеше или не...шшшшш шептеше..too much думички оплетени хаотично...дали трябваше или не беше необходимо....??? искам да знам, да мога да върна, да преобърна, да попраявя, да забравя..мн ми е...

on...offf

И ме стискаш за китките. После за врата. Избягваш да гледаш в очите ми. Страх те е да не се удавиш. Че съм прекалено емоционална. Не е удачно. Набутваш чорап в устата ми. Дистанционното няма батерии. Бутонът "off" не работи - етикет: Out of services. А "on" само усилва звученето. Превърната съм в online zombie. Аз...ти...online патология. "Не ми крещи!!" Води си бележки, за да не забравя!! А ми е диалогично... Стегната съм като пясък в Аляска.

Шиповете ми са тъпи и изпочупени. Отровата свърши. Няма опция за презареждане - "Извиняваме се за причиненото неудобство, но за съжаление, нашата фирма не извършва подобни услуги...с нещо друго мога ли да съм полезна...хубав ден и на вас"...FAIL...epic...

Сънят бе продаден, изкупиха го като евтини цигари в момент на инфлация. Но е нужен..някак. И дупки навсякъде. Бездънни като язва, но хронична и следоперативна - диагнозата е медикаментозно лечение - хоспитализация - харакири с перо от лебед.
Всичко е наужким, но нали сме безчувствени online, ставаме безсилни и offline - нищо не свети. "Проверихте ли дали всичко е наред с приемника?" Забравих си потребителското име и паролата. База данни липсва - налице - форматиран диск. Проблемът е обаче в дънната платка. Вижте си настройките на VPN-а и се обадете на техник..ама аз не съм save-нал..е да дееее...

scarf

Момичето със зеленият шал
притежава вълшебни очи-
усмихнати, тъжни, давещи.
Момичето със зеленият шал
има магическа усмивка,
разтеглена встрани, тъжно-приканваща.
Момичето със зеленият шал
има плевели в оранж,
с които се замества косата на момиче,
които оплитат, омайват, крадат.
Момичето със зеленият шал -
чака в пространството,
тя не плаче вече и не се смее,
тя вече знае че тихичко трябва да седи..
да не се набива на очи и да чака, за да полети...

стая

Кутията на Пандора... искам я затворена вече...

***


the nameless dread


***


Искам висока стая, голяма, просторна.
Таванът да е далечен, когато го потърся с поглед.
Високи, широки френски прозорци.
Не искам завеси.
Подът да е гол.
Голямо, не огромно легло в средата.
Гълго канапе под прозорците.
Бутилка червено вино с две чаши до нея. И пепелник. С фасче.
Ароматна клечка, с дъх на канела до леглото.
Свещи подредени в хаос до прозореца - канела и ябълка.
Грамофон до стената срещу прозореца.
Jazz..
Парфюм с миризма на любов
Ти. Гол. Спиш. Усмихваш се в съня си.
Голяма черно бяла снимка ма стената срещу леглото.
Ние..