И сега е better. Чувстваш се като онези самотни самотници, които когато са сами, се чувстват по-добре отколкото в самотата си всред тълпата. Сякаш когато останеш насаме с лудия хаос от мисли, ти е по-добре, поне те крещят на теб, ти крещиш на тях, но в крайна сметка няма сърдити. И има шанс да се постигне нещо изобщо....
Замисляш се, че когато пътуваш в автобуса гледаш десетки самотни и празни очи, които мислят и водят поредната вътрешна борба без видим резултат, ти си същия като тях, дори когато се опитваш да избягаш от еднаквото.
Всички търсят онази топлина, която не са готови да дадат на друг. Но в самотата си, забравят, че не са сами и все има шанс, макар и малък.
Палиш си свещите. Палиш една ароматизирана, вълшебна пръчица. Огасяш лампите. Пускаш поредната тъжна песен, която напоследък изпълва или изпразва дните ти. Лягаш на пода и заобиколен от собствената си самотна тишина поглеждаш към тавана и зарейваш мечите си отвът...всичко...и колкото си сам, колкото няма никого около теб, няма сърдити, няма убидени, няма убити...сам, но не чак толкова смаотен колкото си очиквал...така е better... а на сутринта, пак ще е гадно...alone с другите и техния хаос...колко прекрасно...
