момичета с черни рокли
(колко демоде)
и червените си червила
сложили очила с не много тънка рамка
косите им дълги
несресани
бузите им червени
затаили дъх
макар и задъхани
влажни
мокри дори
пият от бутилката
остават следи от устните си
по цигарените филтри
държат малките си обувки в ръце
носят малките си чанти
дано не са ги забравили някъде
въздишат по него
по единствения
с големите ръце
буйна косата
мистериозния поглед
сластните усмивки
въздишат
пушат
чакат
...

устните ти днес изглеждат сухи
някак не целунати стоят
и да са били целувани
не е било достатъчно
и вятърът не е виновен
душата ти изсъхва бавно
не от днес
но днес се вижда повече
пий повече вода
и си сложи червило
червеното
по-целуващо е
някак си

За лютеницата на баба

за ракията на дядо

през есента

и когато слънцето е хладно

бих могла да напиша хайку

или просто да си затворя очите

и да се върна там

при бурканите

и сладкото

където листата на дърветата

са образували червен килим

липсва ми

всичко е останали

само топъл спомен

ежегодни рождени дни
мисли за пожелания
за поздрави
за наздравета
дали да пишеш
или и тази година
да пропуснеш
защото не е нужно
не е важно
а как ли се чувстват поздравените
или пропуснатите
ами когато са си тръгнали
тръгнали са си
някой друг да ги поздравява
евентуално
дано да успея да издържа
и тази година

най-честите откази

идват от себе си

най-големите не-та

са изначални

но самотата

тя идва от най-големите страхове

чувството на безпомощност

чувството на вина

изяжда без да пита

без да се интересува

жалко е че всичко минава

твърде бавно

и дава твърде много жертви...

пътува ми се...

Вече не си супермен

Но сигурно и преди не си бил

Само когато се налага

От случаят

Удобно е

Важното е жените да са с червена коса

Да пушат

Да не са нормални

Да са на задната седалка

И не забравяй да си изхвърлиш пепелника

Може би и автомивката не е лоша идея

Пристан бяха старите кафета
от дъжда понякога се крия под дърветата
пия розе от пластмасова чаша
пия...и е вкусно
не мога да не пуша когато вали

спомням си за сладкарниците по Първи юни
балони и кордели...
сега изглеждат различно...
романтичните кина...магазини
сладкарниците...плод и зеленчуци..



18.06.2014г.

порочният кръг на 27
полудяваш
изтръпваш
спира да ти пука
потъваш в непрестанна депресия
преживяваш я
задаваш си безкраен поток от въпроси
бездънни въпроси
отново започва да ти пука
мислиш за 1001 неща
нито едно няма реален смисъл
потъваш в нова екзистенция
и тя не носи много смисъл
вкопчваш се в хората
после избягваш от всички
нетърпими са
после ти е още по-празно
какво да правя???????

.....
многоточие..
но не за продължение
а за безкрайност на нищото...

В главата ми е станало пренаселено
и всичко е потънало в хаос
миналото се движи непрестанно напред-назад
не си оставя време да потъне в прах
а би било поносимо
а бих се надявала...
...
след всички страхове
за бъдещото неизвестно
...ами ново е
но може пък да се окаже
по-търпимо
а може дори да ми хареса...
аман от минали хора
и минали повторяемости...

...колко пъти може да си тръгне един човек от теб??
....ами колко му позволиш да се връща отново....

...тръгвачи...

Днес ми е мега независимо

независими ли се чувствате?

"о, ами да..
най-независим
от какво да съм зависим
свободен електроен
само се чудя къде да си изпия биричката...."


и така робите умряха в независимост...

ами.. когато спрем да дишаме
да пием вода
и да съществуваме в измисления си социум
бихме могли да сме независими..

а тази година за разнообразие ще гласувам..
за да съм още по-независима
ама толкова очаквано ще е...
ще гласувам за Светльо Витков
не за друго
но все още вярвам в рока/пънка
пък да видим..
ако това не е независимост...
мамо, догодина ще гласувам за твоята партия!! Обещавам!!

дните, в които

се спи най-дълго,

в които се мисли

най-малко,

се пие най-много чай,

се пушат най-малко цигари

и бурята изглежда най-зловеща

точно днес не ми се слушат клишета

заключения

изводи

смислености

сентенции

и съвети...

точно днес

очевидно ми се генерира "творчество"

и точно днес 

както и предишното време

съм счупена

а дефектните...

никой няма нужда от тях

трябва си спокойствие

за да се случват нещата

за да има смисъл

и баланс

за да се намалят бръчките

и за да не ти побелява толкова бързо косата

бързането някак убива

отвътре

после и отвън

няма много голяма времева разлика

трябва да се диша

да се диша из основи

да се мълчи

да се чака

но не трябва като трябва

а като е важно за себе си

за фундаментите

за екзистенцията

за да има смисъл

не трябва да се бърза

и не е лошо да трябва 

да се диша

и днес всичко е само обещания
и днес ни е по-лесно да кажем че съжаляваме
и днес ни е по-лесно да ни е по-лесно
колко от казаното се случва наистина
защо не се опитаваме да менажираме думите си
те няма да се върнат
остават да висят в пространството
без мисълта за нас
някак не ми изглежда редно да се говори
да се обещава
нека си помълчим
мълчанието гали
мълчанието е меко
и тъмно
на спокойствие
стига празни обещания
стига молби
нищо от това не си струва
когато си тръгнеш
когато нараниш
дори когато вече си отегчен
не си струва да се обещава
да се моли
нека помълчим
на топло
под одеалото
да си помълчим с препинателните знаци...

Продължават ли хората?
Да живеят,
да дишат,
да съществуват..
..след всички неща,
които им се случват,
продължават ли да бъдат себе си?
И ако това е така
как го правят?
Как спират да се връщат към миналото си
и  да потъват в него...
в хората
и в музиката,
и в спомените си...
Как стават цели отново?
Стават ли цели отново?

вече официално се отказах от лятото
и от циганското лято
и да чакам да стане топло и светло
готова съм вече да съм на кравайче

гардеробни демони през есента
напомнят за себе си
не говорят
но са тук
всеки ден ме събуждат
правят ми чай
правят ми компания за да не ми е самотно
за да не си мисля че съм останала
неразбрана
или нещо друго
пак такова
тъжно

през есента
имам нужда от одеало
от чай
тези дни дори не чета
но си имам компания
за бисквитите
и глупавите любовни комедии
а Христо има нужда от екшъни

на есен не ми се гледат екшъни
не ми се слушат хорски крайности
не ми се изпада в тревоги
имам нужда да си потъна в одеалото
да си помисля за миналото
и да кажа лека нощ на гардеробните демони

О

на дневен ред е буква О

като да обещаеш без да спазиш обещанието си

като да се оправдаеш без някой да е искал да знае 

като празните обятия които са ти оставили

като осъзнатото че всичко си е отишло и започваш 

отначало(то) което може би не искаш

От което се страхуваш

ослепялата ти същност

оглушалата ти сърцевина

онемялата ти действителност

обремененото ти минало,

което се отнася до омътнялото ти бъдеще

...днес искам само да ми е олекотено...

а после може да дойде ред и на ограмотяването...

Душата ми е обявила банкрут
съдия-изпълнителят (от сложните думи, с чийто правопис не съм наясно и към днешна дата) я е обявил в несъстоятелност
днес ще се разпродава на търг
на безценица ще е...
кой ли изобщо ще наддава??
на кого са му нужни отломки
от далчено/близко минало
смачкана с преса душа
оставена да се изсоши на слънце
грижливо намазана с лепило C 200
старателно залепена за стари
буркани/маси/столове/шкафове

Душа за декопаж!!
Само днес!!
Намаление!!

...като за изстрадали други души..
...може и на изплащане...



15.09.2014г.

Самонапуснаха ме
самоотпратих ги
не сме си нужни повече
може би никога не сме си били
сега ми останаха известни неизвестни
някоя и друга празнина
отнесоха ми със себе си и вдъхновението
може и сама да съм си го отнесла
...
след кратък разбор на ситуация и събития
и здравето си отдадох под наем
дано само скоро да изтече наемът
и то да си се върне
в бащиният/майчин дом
като че ли без него ми е най-пусто

А хората и днес са си същите
очаквани
предсказуеми
крайни в крайностите си
ясни
започват си дейностите като че ли никога не са си тръгвали
само мен ме е нямало
като че ли...



15,09,2014г.

"- Аз съм много лош другар, Роби.
- Надявам се да е така – казах аз. – Не искам жена за другар. Искам да имам любима.
- И това не съм – промълви тя.
- Но какво си тогава?
- Нещо половинчато, нещо незавършено. Някаква отломка…
- Това е най-доброто – казах. – То разпалва въображението. Такива жени се обичат вечно. Завършените жени омръзват лесно. Ценните – също. Отломките – никога."
Трима другари"

Не ми се пише..

всичко е само кръв, лимфа, усещания на полусакатост

повишаване на температурните състояния на тялото

и духа ми

няма какво да кажа

да помисля

да създам...

и днес ще си почивам от творческа екзистенция....

С малката си черна същност
властваме над малкия си мрачен остров
място в хаос
място в дупка
тук всеки ден е абсолютно еднакъв
тук няма гравитация
тук всичко е във вакуум

С малката си черна същност
някога имахме малка червена сърцевина
но с времето
и тя почерня
без въздух за да догори
тя се предаде и изгасна

С малката си черна същност
някога отдавна
ни се струваше, че сме живи
че ни се иска да е така
но днес си даваме сметка
че всеки ден е абсолютно еднакъв
че да се живее във вакуум
не е идеята ни да си жив
и си сътворихме нова мисия
всичко да се пропука
и да ни залее със светлина
да изчезнем като идея
и да се появим като въздух...

11.09.2014г.

Съботаж

Съботирам всичко напоследък
Първо съботирам сутрините
веднага след това
съботирам остатъка от деня
съботирам си вечерите
доста често
съботирам си любовта
съботирам си връзките
съботирам всички отношения
съботирам черния си дроб
съботирам и белия
междувременно вече съм съботирала
вътрешния си свят
съзнанието си...

След всичкият този съботаж
имам нужда да съботирам него
да започна отначало
да ми е чисто
и здраво
да ми е смислено...

...всеки път завършвам с "имам нужда"
а от какво изобщо имам нужда??
защо пък да имам нужда
и кога ще спра да цикля
в никому нужната екзистенциална въртележка....????


29.08.2014г.

Вътрележка

В главата ми е въртележка

той и животът ми това поднася..

чаша за кафе

в поставката в колата

препълнен е отдавна пепелника с фасове

вече не са само мои и негови

сега и седалките не са покрити с моята коса

счупени се търкалят думите ми под постелките

отекват само нейните стонове/слова

нищо че в канавката колата паднала е

и нищо че всичко скърца и бръмчи

на въртележката на предната седалка седнала съм

... но така ще е от днес...

Вече нищо не мога да ти дам

сега

и ти не можеш...

Сиво е през есента

И през зимата е сиво

И очите ми са сиви

Какво ли не ни е в душите

Малко сълзи

Много усмивки

От време на време 

Любов

И когато вали ми се усмихва

И когато се смея ми е тъжно

Хаосът ми е изначален

Някога

Може и да се науча

Да живея така...

09.09.2014г.

Die on your own tonight!

-Подай ми тази чаша!

-Подай ми бутилката! 

-Може ли запалка!

-Искам да те целуна!

-Свали си сутиена!

-Свърши ли?

-Да се изкъпем?

-Обичам те!!

-Лека нощ...

 

06.09.2014г.

Диалогично ми е.. 

Колко прости

И

Банални са нещата

Които ни усмивхват

Които ни карат да вярваме

Че има смисъл

Че си струва

Че се продължава

В определена посока

Колко е смислено да си на път

Да пристигаш

Да те чакат

Да си разхвърляш багажа

Да си събереш мозъка

Или и него да разпилееш

Колки малко трявба

Да снимаш

Да си поръчаш джин

Да запалиш цигара

Да се усмихнеш на непознат

Да гушкаш таралеж

Да играеш карти

Да пушиш 

Забравен джойнт в портомоне

Да слушаш музика

Която ти напомня

Да си жив

Да ти се диша

Колко прости

И

Банални са нещата

Които са

Живот

07.09.2014г.

Разпиляни на пода мисли
Разхвърляни навсякъде въздишки
Измачкани стари спомени
Избледнели някога мечти
Изпрани и простряни надежди
Премълчани многоточия
Прашасали останки от идентичност
Хванали паяжина възможности
Някога трябва да подредя и изчистя...
В главата си...
Например...

05.09.2014г.

Апокалиптичен секс

Всички лъжи са на масата
Разпиляна солница
Строшени чаши от червено вино
Всичките фасове от вечерта плуват в пепел на пода
И на пепелника е дадено последно причастие
Дисекция на сутиена ми
Разкостени бикини и слипове
Въздишки и стонове витаят из въздуха
Последен тласък
Хардкор звуци вибрират
"Къде ми е запалката?"
"Виж под десният ми чорап, до левият крак на масата.."
"Да пробваме ли пак?"
"Само да намеря здрава чаша... жадна съм.."

04.09.2014г.

Мастурбиране/онаниране

Самотно и тъжно
Прегърбено и увиснало
Нищо че твърдим
Че наслада носи
Измачкано
Смело и силно
Напред умстремено
Но кой да каже
Кой да знае
Когато лампите огаснат
И сам потънал си в чаршафи
И влага
Какво в главата ти върти се
Или въртиш главата си в ръце
Или просто глава забил си в безтегловност
Останал сам
Изпразнил мисли
Изпразнил съдържание
Останал
Капе
И виси
Сам/самотен
Щастлив ли си
Или ти се спи


За 03.09.2014г.

Всеки ден нови спомени

за минали тревоги

усмивки

сълзи

Всеки ден ми се иска 

една лоботомия повече

един електрошок

нежно да погали 

неизпържените ми неврони

Всеки ден ми се иска 

да се отдалеча 

една идея повече

да те напусна

и ти ме напусна

по същият начин

Всеки ден не намирам достатъчно сили

но намирам

нови паяжини

в които да се омотая

така добре

Непознати

Ами непознати сте
И след цяла вечност
В еднакво присъствие
Пак си оставате непознати
И след множество безсънни нощи
И след множество споделени мисли
Теории
Мечти
Идеи
Предизвикателста
Оргазми
Болести предавани по полов път
Настинки
И
Хрема
Ами непознати си оставате..