И пак се започна с миналогодишните коктейли "Молотов". Ставаш рано. Спиш малко. Отиваш там, където рябва да бъдеш и изненада, няма никой друг. Някак си, дори не успяваш да се изненадаш. Дали си ядосан?! Даже не ти пука! И защо, трябва ли?! Не си такъв човек, дори си над тези неща. А бе да??!!! Само, че е леко хладно.Толкова леко, че хамикалката ти прекъсва, а мисълта ти е замръзнала при тези температури, дори на Слънцето му е студено. А как иначе?! Винаги може да е better, е явно сега не може. Нищо и това ще мине. Така е трябвало, така е станало...мъдрост, след мъдрост :) А после защо винаги ми е жега?!... Видяло се е, че и тази сутрин ще се твори, но какво ще излезе, ще поживеем и ще видим.... и както в казал творецът, а дано, но на дали...
После следва въпросът, защо няма изградена сериознос в младото поколение?!!! Е как да се случи по друг начин?! Няма кой да ни създаде навици, обаче все се иска от нас... и после защо няма кой да им даде като искат....
Жизнените ти сокове са доста изтискани. Плътта ти е смляна. Душата ти е извадена със вилица. Та нали трябва да помниш усещането! Еми сори, незабравимо е!
Боли ме гърло. Очите ми се затварят. Още ми се спи. Следи от Сънчо се разхождат по кожата ми. Гадост! Никаква естетика не ми е останала, а как иначе?! Нощтно-сутрешен кошмар.
Коктейла е забъркан вече. Наздраве и тази година ще е същата помия! Но туко виж сме сложили още някоя и друга добавка, та коктейла да стане по-колоритен и по-горчив.... we'll see...
