Сенките плъзнаха по стената,
разпиляни от огъня на свеща,
усещам ухание познато,
вероятно довяно от пролетта.
Виждаш ли как свети Луната,
как блести позната,
колко отдавна забравена,
но не от миналото оставена.
Виждаш ли колко е жалка горката,
когато е сама,
дъждът я остави непозната,
а Слънцето, в нея любима, позна.
Искам да огася светлината,
но свещите още не спят,
виждам аромата на цветята,
заспивам в плен на съня...
