А ние бяхме безстрашни...от онези, които се бореха дори и с вятърните мелници...
А бяхме много смели и никога не ни впечатляваше нищо, което ръмжи и хапе...
А ние си отидохме нелепо... не беше в битка... не беше с желание...
А някой махна ни сърцата..на тяхно място сложи байпас и ни остави да лежим в канавката
А сега сме някъде там измежду всичкото
А сега сме безименни, безгласни, безцветни и жалки..съвсем без...
Трудно е да си победен след толкова битки..без битка...
Угара от цигара е запратена към нас...после стъклено шише и безброй други...
А как да върнем това, което го няма и което ни правеше...което ни сътворяваше да сме това, което бяхме....
И зелената фея..със зелената коса и зеления шал, безполово създание, дезориентирано, което беше най-хубавото от нас...и то отлетя...сега нищо не ни пази, дори като нищожества....
А бяхме млади и силни...и онези горящи очи, прозорецът към горящите ни души...потушени
а сега?
