ах колко съм фалшива само
стени и маски
цялата съм аз
престурам се че слънце
е косата ми
а ледени езера
са очите ми
усмивката ми
също толкова
фалшива е
зад нея
колко сълзи
са сподавени
и никой няма как
да знае
колко наранена съм
и колко празна
преструвам се
на влюбена в живота
и на влюбена
във някои хора
на практика
фалшивата ми същност
не позволява
нито да обичам
нито да съжалявам

цяла седмица
нося любов
в десния си джоб
сълзите нося
в цялото пакетче
носни кърпички
може би
и в капките за нос
от три дни
не свалям очилата си
светлината боли тези дни
може и да мине
може и да спре
а може и да остане
да върви с мен
по пътя ми
на някъде
като в клетка
в ръката ми
спътник
без сянка
по калдъръмени улички
и днес ми е празно
дано вали
дано измие всичко