Ех, колко много ми липсва тъпото писане :) Ужасно е да не кажа, че хич не се понася:( Липсва ми да мисля за себе си! Липсват ми толкова много неща. Искам си предишното аз, оновата силното и непукистичното, но от толкова много самосъжеление вече съм загубила тая вяра...Загубила съм и себе си.... нищо не си оставих от вътрешния свят. Самоунищожих се и защо...май никой не може да ми каже, аз вече не вярвам, искам да си отида, но кога пък ли тва е било шибаното решение. Толкова ме боли главата, не чувам даже и гласовете които обикновено крещят в мен. Толкова съм изморена и подтиснат и на кое от горе... Белите кахъри май се оказаха малко по-неприятни от предвиденото...
Невърмайнд, ама ще ми мине :) Ай хоуп соу :)
Green Myxomorka
четвъртък, 11 януари 2007 г.
Four Letter Word
I thought I knew you, it only goes to show that I was wrong, so wrong
I see right through you,
and everything we used to have is gone, it's all gone
You said you loved me, but did you mean a word of what you said,
when you said you're thinking of me,
I'm sure that someone else was in your bed, getting head
I'll tell you what, love is just a four letter word
like it or not, love is just a four letter word
You say it's over and treat me like you don't know who I am, who I am
I hope you know girl, that you've turned me into a broken man, yes I am
and then you tell me, tell me that you've found somebody new,
well good for you
but do you really, think I care about the things you do,
fuck both of you
I'll tell you what, love is just a four letter word
like it or not, love is just a four letter word
So now you've left me, I bet that you could hardly even wait
I used to love you, now you're just the girl I love to hate
All I can say is, I wish I'd listened to my own advice
I learned the hard way, that you we're cold as ice
so thanx alot, love is just a four letter word
like it or not, love is just a four letter word
I see right through you,
and everything we used to have is gone, it's all gone
You said you loved me, but did you mean a word of what you said,
when you said you're thinking of me,
I'm sure that someone else was in your bed, getting head
I'll tell you what, love is just a four letter word
like it or not, love is just a four letter word
You say it's over and treat me like you don't know who I am, who I am
I hope you know girl, that you've turned me into a broken man, yes I am
and then you tell me, tell me that you've found somebody new,
well good for you
but do you really, think I care about the things you do,
fuck both of you
I'll tell you what, love is just a four letter word
like it or not, love is just a four letter word
So now you've left me, I bet that you could hardly even wait
I used to love you, now you're just the girl I love to hate
All I can say is, I wish I'd listened to my own advice
I learned the hard way, that you we're cold as ice
so thanx alot, love is just a four letter word
like it or not, love is just a four letter word
...
Iskash da si jiv, a se predavash!? Iskash da izbqgash, ala da ostavash?! Kak da stane, potunal v samota, bqgash ot sudbata i ot svoqta dysha! Ne moga da ti kaja kak da oceleesh, kogato sam ne vqrvash, bqgash i ne smeesh. Kak da stignesh do celta si kogato nqmash nikakva ideq, koq be tq, ili kak linee... Iskash da stignesh do vurxa, vqrvash v boga, no tova e zablyda, ne e rshenie, samo trevoga. Iskash da postupish vqrno, no ne znaesh ti razlikata m/y dobroto i zloto v koeto tleesh. Iskash otgovori, a nqmash vuprosi. Ne stava po tozi nachin, a az nqmam ideq kude da namerq onezi neshta, koito obicham da pileq. Vremeto, krasotata, bojestvenoto, prexodni glyposti, bez koito mojesh, no ne znaesh kak.
Iskash da oceleesh, togava smei se! Iskash da izbqgash, tichai i ne spirai, ne poglejdai nazad, prosto ymirai. Namirash nachina i produljavash, veche drygo ne si zaslyjava. Mechtite sa dalechni, zashtoto ne sa jivi, pei im, ybedi gi.
Pojelavam ti silata da znaesh kak, koga i kude. Mudrostta da prilojish otgovorite naqve. Silata da stanesh sled kato si padnal. I vqrata, zashtoto na teb ti trqbva da se vliubish i da obichash......
Iskash da oceleesh, togava smei se! Iskash da izbqgash, tichai i ne spirai, ne poglejdai nazad, prosto ymirai. Namirash nachina i produljavash, veche drygo ne si zaslyjava. Mechtite sa dalechni, zashtoto ne sa jivi, pei im, ybedi gi.
Pojelavam ti silata da znaesh kak, koga i kude. Mudrostta da prilojish otgovorite naqve. Silata da stanesh sled kato si padnal. I vqrata, zashtoto na teb ti trqbva da se vliubish i da obichash......
Приказка
Защо жените си търсят рицари? Защотовсе още вярват в приказките ичудесата... аз вече не вярвам в нищо, освен в себе си, че дории понякога се съмнявам в това. Всеки може да те изненада и предаде. Освен това нищо не е такова каквото изглежда. Всеки се захваща с неподходящият човек и после защо никой не вярва в любовта и не искам да се влюби отново... всеки обича да си играе собсвените игрички, без да дава обяснения и без да се чувства длъжен на някого.
Ето за това аз обичам да нося черни очила.именно за онези черни очила, за които говори кифличката. Онези тъмните, дето никой не може да види отвъд тях. Аз ги нося след като плача, сле като очите ми са подпухнали, когато слънцето ми блести, когато съм тъжна или съм срамежлива. И така чувствата ми остават скрити, единствено за мен...
Ничие не е правото да знае какво става вътре или пък да се възползва от това. За това обичам да нося тъмни очила. Недостижима съм и силна, и велика, и безсмъртна. Истината е, че не съм нищо от това. Но понякога дори и големите момичета плачат. Но аз не искам ти да видиш това. За теб аз съм силна и безстрашна. Нищо не може да ме накаа да страдам и да падам.
Няма нищо лошо в това да паднеш, важното е да съумееш да го направиш грациозно и след като се изправиш, никой да н ее забелязал нищо, а ти да си станал по-силен от всякога!А ти, си просто никой. Никой в моя живот, защото аз нямам нужда ти да ме направиш силна и щастлива, аз вече съм!!!!
Ето за това аз обичам да нося черни очила.именно за онези черни очила, за които говори кифличката. Онези тъмните, дето никой не може да види отвъд тях. Аз ги нося след като плача, сле като очите ми са подпухнали, когато слънцето ми блести, когато съм тъжна или съм срамежлива. И така чувствата ми остават скрити, единствено за мен...
Ничие не е правото да знае какво става вътре или пък да се възползва от това. За това обичам да нося тъмни очила. Недостижима съм и силна, и велика, и безсмъртна. Истината е, че не съм нищо от това. Но понякога дори и големите момичета плачат. Но аз не искам ти да видиш това. За теб аз съм силна и безстрашна. Нищо не може да ме накаа да страдам и да падам.
Няма нищо лошо в това да паднеш, важното е да съумееш да го направиш грациозно и след като се изправиш, никой да н ее забелязал нищо, а ти да си станал по-силен от всякога!А ти, си просто никой. Никой в моя живот, защото аз нямам нужда ти да ме направиш силна и щастлива, аз вече съм!!!!
Fata Morgana
Тогава просто го написах, за да може сега да не страдам, но уви... боли ме дори, повече от преди. Смятах да не вярвам вече, но как когато всичко се върти и луната бяга и валят звезди. смятах да не пиша, после спрях, тогава я видях, усмихнах се и отново бях.
Смятах да избягам, не исках да мълча, но как да остана, когато отново заваля. Исках да крещя, но нищо не излезе, само се засмях и продължих да бягам, дано намеря бряг.
Чудех се дали, пишат песни хората, които страдат, та нали страдат, как може да им е до музика и разбрах, лириката помага, бягство е, а не страх. Мислех си, че аз никога не бих могла, да бъда с теб за ден за два, после да си тръгна, сякаш, не ме видя. А когато новият ден настъпи, ти да страдаш, защото сняг заваля, а очите ми вече не са твоя спасителен бряг.
Ще те накарам да се влюбиш, а после ще си ида, ще се върна някой ден, за да видя как си се справил с живота и мисля, не греша, ще си добре, за разлика от мен. Аз само ще си мисля, че тогава е било, не сега.
Тогава просто го написах, надявах се да остане във вечността. Исках ти да страдаш, но шанса си пропилях. Страданието не е начин, глупава игра. Исках ти да страдаш, сега аз останах сама във нощта............
Смятах да избягам, не исках да мълча, но как да остана, когато отново заваля. Исках да крещя, но нищо не излезе, само се засмях и продължих да бягам, дано намеря бряг.
Чудех се дали, пишат песни хората, които страдат, та нали страдат, как може да им е до музика и разбрах, лириката помага, бягство е, а не страх. Мислех си, че аз никога не бих могла, да бъда с теб за ден за два, после да си тръгна, сякаш, не ме видя. А когато новият ден настъпи, ти да страдаш, защото сняг заваля, а очите ми вече не са твоя спасителен бряг.
Ще те накарам да се влюбиш, а после ще си ида, ще се върна някой ден, за да видя как си се справил с живота и мисля, не греша, ще си добре, за разлика от мен. Аз само ще си мисля, че тогава е било, не сега.
Тогава просто го написах, надявах се да остане във вечността. Исках ти да страдаш, но шанса си пропилях. Страданието не е начин, глупава игра. Исках ти да страдаш, сега аз останах сама във нощта............
...
Нощта, тъй призрачно прозрачна,
Звездите гледат от високо,
Покоя всява страх,
А всъщност е миг от безкрая на рая.
Чувам водата как бавно тече,
Изпяла сякаш свойта песен,
Но винаги намира какво да каже,
Отива си сега,
После чак през пролетта.
Поглеждам в твоите очи,
Толкова са слепи те сега,
Пламъкът огаснал е,
Усмивката се изпари, не ще цъвти.
Толкова си празен,
Чак ме отвращаваш...
02.09.06г.
Звездите гледат от високо,
Покоя всява страх,
А всъщност е миг от безкрая на рая.
Чувам водата как бавно тече,
Изпяла сякаш свойта песен,
Но винаги намира какво да каже,
Отива си сега,
После чак през пролетта.
Поглеждам в твоите очи,
Толкова са слепи те сега,
Пламъкът огаснал е,
Усмивката се изпари, не ще цъвти.
Толкова си празен,
Чак ме отвращаваш...
02.09.06г.
Love In December
so this is love
in the end of december
quiet nights quiet stars
and i'm here monday to sunday
cause you're fragile
and i'm weak
so you fall
when the nights grow longer
into sleep
and won't wake up
and i'm here
i'm sitting beside you
and i'll wait until the spring
don't you worry
i'll be there for you
don't worry about me
you know me better than that
don't you worry
i'll be there for you
i'll catch you if you would fall
so you drift
when the days grow colder
away from me
and won't look back
far away
and i can't guide you
but i'm here
til the spring
don't you worry
i'll be there for you
don't worry about me
you know me better than that
don't you worry
i'll be there for you
i'll catch you if you would fall
don't you worry
i'll be there for you
don't worry about me
you know me better than that
don't you worry
i'll be there for you
i'll catch you if you would fall
i'll catch you if you would fall
in the end of december
quiet nights quiet stars
and i'm here monday to sunday
cause you're fragile
and i'm weak
so you fall
when the nights grow longer
into sleep
and won't wake up
and i'm here
i'm sitting beside you
and i'll wait until the spring
don't you worry
i'll be there for you
don't worry about me
you know me better than that
don't you worry
i'll be there for you
i'll catch you if you would fall
so you drift
when the days grow colder
away from me
and won't look back
far away
and i can't guide you
but i'm here
til the spring
don't you worry
i'll be there for you
don't worry about me
you know me better than that
don't you worry
i'll be there for you
i'll catch you if you would fall
don't you worry
i'll be there for you
don't worry about me
you know me better than that
don't you worry
i'll be there for you
i'll catch you if you would fall
i'll catch you if you would fall
...
Сега искам от теб да ми обясниш, защо? Това е моят въпрос, искам твоят отговор да обобщава всичкото защо на света. аз просто трябва да знам, как така. как става така, че идваш, отиваш си, връщаш се и пак заминаваш???!! Как се появява някой друг, който дори не може да е част от деня ми, камоли част от мен?? Пак е интересен, пак има нещо странно, ама никак не прилича на това преди. И как така можеш да правиш каквото и когато си решиш, а аз винаги да съм готова отново да си те прибера в потрошеното си сърце. И тъкмо то пак е укрепнало, и отново всичко се повтаря.
Подвждам те под отгворност!
Не мога вече всичко да знам! не мога! Не съм се научила как става това.
Сега днес в момента, страшният съд на моето съществувание, на моята екзистенция :) Те обявява за виновен за всичко и те осъжда на бърза и безкомпросмисна, но мъчителна смърт.
Даже нямам сили да си помисля, че пак ще си отидеш и аз няма да ти простя.
Ами когато си глупачка, ще прощаваш и няма да питаш ЗАЩО, понеже вече няма кой да ти каже..................
Подвждам те под отгворност!
Не мога вече всичко да знам! не мога! Не съм се научила как става това.
Сега днес в момента, страшният съд на моето съществувание, на моята екзистенция :) Те обявява за виновен за всичко и те осъжда на бърза и безкомпросмисна, но мъчителна смърт.
Даже нямам сили да си помисля, че пак ще си отидеш и аз няма да ти простя.
Ами когато си глупачка, ще прощаваш и няма да питаш ЗАЩО, понеже вече няма кой да ти каже..................
***
Седнала на земята, гледам в далечината, с празният си поглед. Празен е, засщото нищо не остави във душата ми. Дойде и малко след това си замина.
Вадя си цигара от пакета. Паля я, а ръцете ми треперят. Но вече не е оттова. Треперят, защото душата ми е пуста, слаба, прозрачна... Сама съм, така ме намери, така ме и остави.
Дърпам си от никотиновото нещо, лекичко задържам отровата в себе си, до като се разпилее навсякъде в мен, а после я оставям да си отиде.
Така оставих и теб. Ти отиде си, а аз не успях да те спра. Беше е страх, бях слаба. И сега съм. Но сега дори сърцето ми го няма.
А всичко ме боли. Сякаш камион е минал през душата и тялото ми.
Не си отивай! Гледам вятъра сама, пуша и мълча. Сама, слабата жена, която бях, сега вече нямам и душа.......
Вадя си цигара от пакета. Паля я, а ръцете ми треперят. Но вече не е оттова. Треперят, защото душата ми е пуста, слаба, прозрачна... Сама съм, така ме намери, така ме и остави.
Дърпам си от никотиновото нещо, лекичко задържам отровата в себе си, до като се разпилее навсякъде в мен, а после я оставям да си отиде.
Така оставих и теб. Ти отиде си, а аз не успях да те спра. Беше е страх, бях слаба. И сега съм. Но сега дори сърцето ми го няма.
А всичко ме боли. Сякаш камион е минал през душата и тялото ми.
Не си отивай! Гледам вятъра сама, пуша и мълча. Сама, слабата жена, която бях, сега вече нямам и душа.......
Picture or Memory and Where is The difference
Какво всъщност запечатват снимките?! Нас? Спомените ни? Съзнанието ни? Мислите ни? Чувствата? Емоциите? Кое точно, дали съвкупоност някаква или всяко едно нещо без това или безонова. Когато снимаш ти искаш да запазиш приятната емоция от дадения спомен, от дадената ситуация. Обаче когато ги гледаш тия снимки след време ти се плаче, но защо? Дали защото е минало и вече няма да се върне? Илипък хората вече ги няма или пне не, като преди? Ти ли си се променил?????
Мен снимките ме натъжават!
Като цяло никога не съм им се радвала, не са предизвиквали усмивка, освен онези идиотски всекидневни снимки, тип "Направи си сам", въпреки че сигурно и те някой ден ще ме натажат.
След дадено събитие нямаш търпение да извадиш снимките или да ги качиш на компютъра, единственото което искаш е да ги видиш час по-скоро. И като започнеш да ги разглеждаш, онази невероятн аемоция пак се връща и си спомняш всичко. Но вместо да се усмихваш на лудориите, ти плачеш.... аз не искам да е така, но уви... Аз искам да се смея както когато съм била, там, но уви... сълзите сами си текат, а ти не можеш да направиш нищо освен да затвориш албума и да се опиташ да се разсееш.
Липсват ми хората...местата..случките...щуротиите...смеха...липсва ми миналото :(
Мен снимките ме натъжават!
Като цяло никога не съм им се радвала, не са предизвиквали усмивка, освен онези идиотски всекидневни снимки, тип "Направи си сам", въпреки че сигурно и те някой ден ще ме натажат.
След дадено събитие нямаш търпение да извадиш снимките или да ги качиш на компютъра, единственото което искаш е да ги видиш час по-скоро. И като започнеш да ги разглеждаш, онази невероятн аемоция пак се връща и си спомняш всичко. Но вместо да се усмихваш на лудориите, ти плачеш.... аз не искам да е така, но уви... Аз искам да се смея както когато съм била, там, но уви... сълзите сами си текат, а ти не можеш да направиш нищо освен да затвориш албума и да се опиташ да се разсееш.
Липсват ми хората...местата..случките...щуротиите...смеха...липсва ми миналото :(
In my mind
искам те! много! гледам те и горя! очите ти! ръцете ти! не мога! не знам, дали ще издържа!
чувствам те! мисля си и не знам какво да мисля вече! искам, обичам да искам и искам да те имам!
не искам да си отидеш! Искам да стоиш!
желая те!
мечтая си за теб!
гледам те и горя, но......ти си моята съдба.......
чувствам те! мисля си и не знам какво да мисля вече! искам, обичам да искам и искам да те имам!
не искам да си отидеш! Искам да стоиш!
желая те!
мечтая си за теб!
гледам те и горя, но......ти си моята съдба.......
Слабост
И как да устоиш...не можеш, слабостите те привличат. Толкова са интересни, че не знаеш как не си ги срещал преди и да им се отдадеш. Слабостите, те са като вредните навици, само че винаги улучват в сърцето ти. Точно като пороците, но са по-интересни от тях.
Слаостта убива така или иначе.
Секс, музика, любов, цигари, алкохол, наркотици, мъже, по някога жени, филми, вълци, котки, ножове, обици, шоколад....... толкова са много, че не знам кои да изброя и кои не. Но всяко едно от тези неща ме прави слаба когато съм му в плен, когато съм под влиянието му.
Но не винаги слабостите са толкова лошо нещо, колкото се опитват да ги изкарат.....:)
Слаостта убива така или иначе.
Секс, музика, любов, цигари, алкохол, наркотици, мъже, по някога жени, филми, вълци, котки, ножове, обици, шоколад....... толкова са много, че не знам кои да изброя и кои не. Но всяко едно от тези неща ме прави слаба когато съм му в плен, когато съм под влиянието му.
Но не винаги слабостите са толкова лошо нещо, колкото се опитват да ги изкарат.....:)
Light my fire
Защо миналото не може да си остане просто минало?! Искам да знам, защо те преследва след като всичко е свършило така или иначе и няма връщане назад?!!!! Искам да знам защо когато сложиш кръст на нещо, то намира пролука и се връща като бумеранг. Не прави нищо друго освен да те наранява, да те кара да си спомняш, да страдаш, блях...
Искам да знам къде се крие тайната на вечното. Нали ако не искаш нещо да е минало, то трябва да остане във вечността. Е да но аз лично се чувствам достатъчно объркана за да успея сама да разбера.
Знам само, че не искам моите призраци да се връщат. Искам да изгоря всичко и да продължа напред. Трябва само да намеря пътя, начина, посоката. Искам всичко онова което ме е наранявало, да си остане само блед, гаден спомен, който си е само спомен.
Burn in hell I said...NOW!!!!!!!!!!!
Искам да знам къде се крие тайната на вечното. Нали ако не искаш нещо да е минало, то трябва да остане във вечността. Е да но аз лично се чувствам достатъчно объркана за да успея сама да разбера.
Знам само, че не искам моите призраци да се връщат. Искам да изгоря всичко и да продължа напред. Трябва само да намеря пътя, начина, посоката. Искам всичко онова което ме е наранявало, да си остане само блед, гаден спомен, който си е само спомен.
Burn in hell I said...NOW!!!!!!!!!!!
Да те гледам
Гледам във водата,
там е твоя лик,
защо стои и някак си за миг,
усещам как те губя,
не искам,
стоя и гледам
и не сещам студ,
само блажен покой.
Остани, искам да те гледам,
искам да летим,
когато сутрин подраним
да кажем кой си ти,
когато те боли.
Искам да те гледам как не спиш,
и как шептиш на зората,
свойта песен за Луната.
Искам да усетя как трептиш,
защото ме обичаш,
защото гаснеш и си жива.
Искам да те гледам,
за това за миг,
затварям си очите
и виждам, че си ти.
хващам твоите ръце,
целувам ги,
и в миг отварям аз очи,
а ти усмихната тъжиш.
“Довиждане, не сбогом”,
не ще останеш ти сама,
аз мисля нощем и през деня,
обичам те, не си сама!
29.09.05г.
там е твоя лик,
защо стои и някак си за миг,
усещам как те губя,
не искам,
стоя и гледам
и не сещам студ,
само блажен покой.
Остани, искам да те гледам,
искам да летим,
когато сутрин подраним
да кажем кой си ти,
когато те боли.
Искам да те гледам как не спиш,
и как шептиш на зората,
свойта песен за Луната.
Искам да усетя как трептиш,
защото ме обичаш,
защото гаснеш и си жива.
Искам да те гледам,
за това за миг,
затварям си очите
и виждам, че си ти.
хващам твоите ръце,
целувам ги,
и в миг отварям аз очи,
а ти усмихната тъжиш.
“Довиждане, не сбогом”,
не ще останеш ти сама,
аз мисля нощем и през деня,
обичам те, не си сама!
29.09.05г.
Лудост
Когато погледнеш във лазура бледен,
Усещаш как стене нещо дълбоко,
Когато не усещаш,
Искаш а му кажеш – “Хей, спри!”,
А той върви и нищичко не чува,
Протягаш твойте длани, но уви,
Той тръгва и дори не се сбогува.
Усещаш как искаш да крещиш,
Той е там, дори не чува,
Тичаш,
Можеш да победиш тишината,
И няма да си луда.
Вдигни очи и виж високо,
После полети,
Усещаш,че кръвта ти нищичко не струва,
Душата ти умира,
Но ти не спиш,
Обичаш и желаеш да тъгуваш,
Защото красотата на нощта ще те залее,
Ти няма да ревнуваш,
Ще се отпуснеш и пак в мечта,
Затичай се, прегърни сянката на двора,
Когато искаш това да са лъчи
И няма да сгрешиш,
Обичана си ти.
28.09.05г.
Усещаш как стене нещо дълбоко,
Когато не усещаш,
Искаш а му кажеш – “Хей, спри!”,
А той върви и нищичко не чува,
Протягаш твойте длани, но уви,
Той тръгва и дори не се сбогува.
Усещаш как искаш да крещиш,
Той е там, дори не чува,
Тичаш,
Можеш да победиш тишината,
И няма да си луда.
Вдигни очи и виж високо,
После полети,
Усещаш,че кръвта ти нищичко не струва,
Душата ти умира,
Но ти не спиш,
Обичаш и желаеш да тъгуваш,
Защото красотата на нощта ще те залее,
Ти няма да ревнуваш,
Ще се отпуснеш и пак в мечта,
Затичай се, прегърни сянката на двора,
Когато искаш това да са лъчи
И няма да сгрешиш,
Обичана си ти.
28.09.05г.
***
Мисля, че искам отново да се влюбя,
да продължа напред през пролетните бури,
да обичам, да страдам,
да взмам от тебе и да бягам.
Искам да играем на котка и мишка,
да се преследваме и да се отдаваме
на всичко преживяно,
открито отново.
Да бягаме през зелените поля,
да гледаме слънцето, премережили очи,
искам да се влюбя тново,
да изживея миналото пак,
да поправя болката,
да не я допускам пак.
Искам да те намеря,
да те стигна с поглед само,
лекичко да те докосна с върховете на пръстите си,
да се засмеем по детски,
да се скрия във теб,
да се влюбя пак във теб като преди,
жалко,
но уви,
пътят продължава,
намери ме ти....
01.02.06г.
да продължа напред през пролетните бури,
да обичам, да страдам,
да взмам от тебе и да бягам.
Искам да играем на котка и мишка,
да се преследваме и да се отдаваме
на всичко преживяно,
открито отново.
Да бягаме през зелените поля,
да гледаме слънцето, премережили очи,
искам да се влюбя тново,
да изживея миналото пак,
да поправя болката,
да не я допускам пак.
Искам да те намеря,
да те стигна с поглед само,
лекичко да те докосна с върховете на пръстите си,
да се засмеем по детски,
да се скрия във теб,
да се влюбя пак във теб като преди,
жалко,
но уви,
пътят продължава,
намери ме ти....
01.02.06г.
Остани!
Стоя и те гледам,
нищо не виждам,
знам, че си ти,
а те няма.
Дори сянката ти не ми остана,
поне ме остави да те гледам,
имам нужда от това,
само то ми остана.
Всичко ми чзе,
тръгна си, изчезна,
просто се върни,
имам нужда да те гледам.
Толкова е тъмно,
нищо не виждам,
не ме оставяй сама,
няма да се справя.
Просто се върни
искам само да те гледам,
искам да си с мен,Обичам те!
10.01.06г.
нищо не виждам,
знам, че си ти,
а те няма.
Дори сянката ти не ми остана,
поне ме остави да те гледам,
имам нужда от това,
само то ми остана.
Всичко ми чзе,
тръгна си, изчезна,
просто се върни,
имам нужда да те гледам.
Толкова е тъмно,
нищо не виждам,
не ме оставяй сама,
няма да се справя.
Просто се върни
искам само да те гледам,
искам да си с мен,Обичам те!
10.01.06г.
Обява
Търся си младо, свежо, пънкарче, за сексуални удоволствия и продухване на уши и всякакви други тръби. И естествено, много е важно да бъде с много здрав, твърд и дълъг гребен.
Започнах да се плаша от съдбата си и взех решението да си напиша обява, пък кармата ми туко виж била по-благосклонна към намирането на мъжа на живота ми, хехехе, късмет и попътен вятър :)
Започнах да се плаша от съдбата си и взех решението да си напиша обява, пък кармата ми туко виж била по-благосклонна към намирането на мъжа на живота ми, хехехе, късмет и попътен вятър :)
Луната
Гледам те,
а виждам себе си.
Виждам колко си красива,
но образът изчезва,
защо, какво коварство е това.
Луна родена беше ти,
сега си само свещ в тъмата.
Гледам те,
потъвам в теб,
красива, необятна.
Светиш постоянно,
сега си огън,
утре лед,
после си отиваш,
и отново идваш
ти при мен.
Любима ти оставаш,
моя единствена,прекрасна, ти - Луна.
а виждам себе си.
Виждам колко си красива,
но образът изчезва,
защо, какво коварство е това.
Луна родена беше ти,
сега си само свещ в тъмата.
Гледам те,
потъвам в теб,
красива, необятна.
Светиш постоянно,
сега си огън,
утре лед,
после си отиваш,
и отново идваш
ти при мен.
Любима ти оставаш,
моя единствена,прекрасна, ти - Луна.
My life
Студеният метал. Нежен, хладен, плашещ, привличащ, секски, желан, отблъскващ и отново пожелан. Обожавам студения метал. Ножове, обици, пръстени. Всички онези неща, които можеш да доближиш до кожата и да ги усетиш, а това усещане...неповторимо е.... това е моята страст.
Някои хора предпочитат да рисуват телата си. Не, че не ми харесва, но някак си усещането е по-различно. Аз обичам да дупча тялото си и да му поставям малки, метални нещица. Така студеният метал е по-близо до мен и ми харесва повече.
Не, разбира се, не ме е страх. Напртив харесва ми. Аз си го избрах. Обичам усещането когато човекът пред те ти каже затвори очи, след миг всичко ще свърши и почти няма да боли. Смешно ми е, защото искам да гледам, харесвам гледката на пробитата кожа и момента, в който малкото метално предметче е вече част от теб.
Е да, доста е неприятно, когато се възпалява и боли два месеца, но според мен този вторичен ефект си заслужава.
Какво ще кажат хоарат ли? Ами не ме интересува. Интересува ме какво ще кажа аз, дали ми харесва или не. Хората нека си мислят каквото искат. Не очаквам всички да знаят как се чувствам и защо го правя. Не ми харесва кича, обици, но не на всякъде. Има си забранени места и то не за друго, ами защото някой ден, когато порастна и спре да ми харесва толкова колкото сега, не искам да имам белези навсякъде и всеки да знае, каква съм била щурачка...
Просто обожавам стуидения метал... кога ще ми дойде акъла и ще спра ли, надявам се никога :)
Някои хора предпочитат да рисуват телата си. Не, че не ми харесва, но някак си усещането е по-различно. Аз обичам да дупча тялото си и да му поставям малки, метални нещица. Така студеният метал е по-близо до мен и ми харесва повече.
Не, разбира се, не ме е страх. Напртив харесва ми. Аз си го избрах. Обичам усещането когато човекът пред те ти каже затвори очи, след миг всичко ще свърши и почти няма да боли. Смешно ми е, защото искам да гледам, харесвам гледката на пробитата кожа и момента, в който малкото метално предметче е вече част от теб.
Е да, доста е неприятно, когато се възпалява и боли два месеца, но според мен този вторичен ефект си заслужава.
Какво ще кажат хоарат ли? Ами не ме интересува. Интересува ме какво ще кажа аз, дали ми харесва или не. Хората нека си мислят каквото искат. Не очаквам всички да знаят как се чувствам и защо го правя. Не ми харесва кича, обици, но не на всякъде. Има си забранени места и то не за друго, ами защото някой ден, когато порастна и спре да ми харесва толкова колкото сега, не искам да имам белези навсякъде и всеки да знае, каква съм била щурачка...
Просто обожавам стуидения метал... кога ще ми дойде акъла и ще спра ли, надявам се никога :)
:))
Защо никога човек,през цеклия си живот не може да събере всички хора, които обича на едно място. Или поне част от тях, дори не по-голямата част. Имам нужда от приятелите си. Те са някъде. Далеч. Твърде далче. Въпреки, че аз чувствам сърцата на всички, колкото и далеч да бъдат те. Аз знам когато някой страда. Но не мога така. Имам нужда от тях, та нали за това са приятелите, за да си с тях. Естествено никой не е длъжен, но за какъв дълг, по дяволите става дума. Аз искам само да бъда щастлива. Да немеря начин да ги накарам и те да бъдат щастливи.
Тази любов. Не онази между двамата човека, а онази между всички останали. Защо любовта е такова разтегливо понятие. Толкова жертви после само спомен........ и после този спомен избледнява, за да бъде забравен и тогава защо е имало нещо изобщо. Та нали точно за това няма вечни неща. Аз обаче вярвам във вечността и знам, че един ден, някой ден, по-скоро в деня, в който, тогава всичко ще бъде по-хубаво :) просто така, и защо не............
Тази любов. Не онази между двамата човека, а онази между всички останали. Защо любовта е такова разтегливо понятие. Толкова жертви после само спомен........ и после този спомен избледнява, за да бъде забравен и тогава защо е имало нещо изобщо. Та нали точно за това няма вечни неща. Аз обаче вярвам във вечността и знам, че един ден, някой ден, по-скоро в деня, в който, тогава всичко ще бъде по-хубаво :) просто така, и защо не............
Rufffff
Човек, не може да си изпие тъпото първо сутрешно кафе, без да му скъсат нервите още до като отвори, красивите си цветни очи. Не може така. Една цигара да няма от къде да си взема да си запаля. Бесен съм L добре де бясна съм, без значение, искам сутрин поне да не се ядосвам, не се издържа така. Когато бях в смотания Ст. Град, поне пари за цигари и кафе сутрин се намираха, бах маа му, не искам такааааа. Нали уж при мама и тате било по-хубаво, друг път....по-хубаво, ако бачкаш, шото не даваш излишни пари за квартири, сметки и транспорт. Ама тая работа не пада от небето по дяволите. Писна ми да съм сервитьорка, а кой ще ме вземе за два месеца зад бюро. АААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААА
Ох :), обичам да слушам как младите отчаяно пъшкат, не ми се оплаква, но искам да е нормално, писна ми от теа мизерии. Още малко само, а дано, че мисля вече да отида до моста, пък не се знае, чувала съм ,че е забавно да се скача от мост :) тъпотии, сакс :)
Ммммм мхм да така е ами добре съгласих се..............I need to have a break :)
Ох :), обичам да слушам как младите отчаяно пъшкат, не ми се оплаква, но искам да е нормално, писна ми от теа мизерии. Още малко само, а дано, че мисля вече да отида до моста, пък не се знае, чувала съм ,че е забавно да се скача от мост :) тъпотии, сакс :)
Ммммм мхм да така е ами добре съгласих се..............I need to have a break :)
Just like that
Обичам да гледам в очите ти, когато съм тъжна. Те ме плашат, но са красиви, някак спокойни са. Обичам да гледам усмивката ти, сякаш искренна и малко тъжна. Липсва ми спокойствието ти. Знам, че е само привидно, но сякаш това е без значение. Обичам да те гледам как спиш – спокоен и смирен, също като някое малко дете, което има нужда от своя Ангел-Пазител, но го е страх да го повика и да поиска помощ, и да му повярва. Обичам да те гледам как се взираш в мен и не казваш нищо, само леко се усмихваш, сякаш знаеш какво си мисля. Обичам да си мисля за теб и да знам, че те няма, но знам че пак ще се върнеш някога....
А исках да остана
Аз вече не мога да остана,
трябва да вървя,
не искам да стоя,
искам да отлетя.
Знам, че не мога да избягам,
че трябва да се боря,
но без сили останах,
а ти избра “нашата съдба”.
Имам нужда от теб,
искам твоята помощ,
но без глас съм вече,
а ти си толкова далече.
Помогни ми да остана,
искам с тебе да израстна,
искам ти да ме научиш,
искам аз да те спася...
П.С. Страхът е само онова нелепо чувство, което убива, което руши. Няма истинска любов, защото страхът не я допуска до нас...
23.05.06г.
трябва да вървя,
не искам да стоя,
искам да отлетя.
Знам, че не мога да избягам,
че трябва да се боря,
но без сили останах,
а ти избра “нашата съдба”.
Имам нужда от теб,
искам твоята помощ,
но без глас съм вече,
а ти си толкова далече.
Помогни ми да остана,
искам с тебе да израстна,
искам ти да ме научиш,
искам аз да те спася...
П.С. Страхът е само онова нелепо чувство, което убива, което руши. Няма истинска любов, защото страхът не я допуска до нас...
23.05.06г.
90.3
И когато нощем
Си пиян,
Пиян от самота,
Пиян от грях,
Пиян от тъга.
Потъваш в мисли,
Обзет от разни мисловни дела,
Разнищваш съзнанието си
И откриваш празнина.
Стенанията ти огласят цялата стая,
Сълзите в очите ти,
Замъгляват всичко около теб,
Красотата се дави
И полита в безкрая.
19.01.03г.
Идея
Звезди валят
Луната лъчи пръска
върху поляната,
обсипана със зелени цветя.
Всичко, което те възбужда,
гневът у мен събужда,
и желание за мъст
във мен прониква,
слънчев лъч, в стъклена лилава чаша.
Болката прониква през цялото ми тяло,
желания и мисли се просмукват в мен.
Искам или не желая, какво, аз дори не зная.
Музика от стъпки чувам сега,
танц на луди,
край огън от пеперуди.
Смъртта е далеч,
отпрати я, искам да танцувам.
Да се събудя искам,
всред водопад от сълзи,
искам да танцувам,
във водопад от пламъци и оън.
Искам да се любя със Луната.
Но всичко е едно желание напразно,
защото още чувам музика от стъпки
и танц на вещици,
разположени край
клада от горящи лебеди.
Смут и паника,
целият народ се смее.
Искам да летя, яхнала стол,
да видя света в кристално кълбо,
и желая да откъсна зелено цвете,
и да полетя в желанието си да заспя......
27.08.02г.
Луната лъчи пръска
върху поляната,
обсипана със зелени цветя.
Всичко, което те възбужда,
гневът у мен събужда,
и желание за мъст
във мен прониква,
слънчев лъч, в стъклена лилава чаша.
Болката прониква през цялото ми тяло,
желания и мисли се просмукват в мен.
Искам или не желая, какво, аз дори не зная.
Музика от стъпки чувам сега,
танц на луди,
край огън от пеперуди.
Смъртта е далеч,
отпрати я, искам да танцувам.
Да се събудя искам,
всред водопад от сълзи,
искам да танцувам,
във водопад от пламъци и оън.
Искам да се любя със Луната.
Но всичко е едно желание напразно,
защото още чувам музика от стъпки
и танц на вещици,
разположени край
клада от горящи лебеди.
Смут и паника,
целият народ се смее.
Искам да летя, яхнала стол,
да видя света в кристално кълбо,
и желая да откъсна зелено цвете,
и да полетя в желанието си да заспя......
27.08.02г.
10 things I hate about you
"I hate the way you talk to meand the way you cut your hair.
I hate the way you drive my car.I hate it when you stare.
I hate your big dumb combat bootsand the way you read my mind.
I hate you so much it makes me sick.It even makes me rhyme.
I hate it-I hate the way you're always right.
I hate it when you lie.
I hate it when you make me laugh,even worse when you make me cry.
I hate it when you're not aroundand the fact that you didn't call.
But mostly, I hate the wayI don't hate you, not even close,
not even a little bit,not even at all."
I hate the way you drive my car.I hate it when you stare.
I hate your big dumb combat bootsand the way you read my mind.
I hate you so much it makes me sick.It even makes me rhyme.
I hate it-I hate the way you're always right.
I hate it when you lie.
I hate it when you make me laugh,even worse when you make me cry.
I hate it when you're not aroundand the fact that you didn't call.
But mostly, I hate the wayI don't hate you, not even close,
not even a little bit,not even at all."
My pain
Ужасно много искам да ти напиша писмо. Истина е, че искам да ти се обадя, понеже ужасно много искам да чуя гласа ти, но не ми стиска, страх ме е. Искам да ти кажа, че ми липсваш, че те обичам, че не мога да живея глупавото си съществуване без теб. Знам, че част от тези неща ги знаеш, но не знаеш колко много ме боли. Не знаеш, че искам да крещя, да викам да плача, да ти се моля. Не знаеш, че ако заспя ще те сънувам, нито че когато не мисля и не дишам. Защото мислите за теб са моето дихание. Не знаеш нищо, само си отиде и ме остави ей така. А защо не?!!!!!!!! Искам да се върнеш. Искам да си при мен, искам всичко, което е било да бъде отново. Да бъде сега. Искам пак да бъдеш моето момче, пак да си моят принц, пак да бъдеш, човеък който ми върна всичко.
Моето сутрешно кафе
Моето сутрешно кафе,
всъшност кафето, което пия по цял ден.
Преди започвах деня си някъде следобед с едно кафе с пет захарчета.
После започвах деня си с кафе, когато и да стана.
По-късно спрях да му слагам захар, а още по-късно започнах да му слагам сметана или мляко....мммм моето кафе. Сега, ако няма кафе не мога да започна деня си. Не съм организирана, мързи ме и постоянно се прозявам. Обаче моето кафе винаги усмисля деня ми, без да е от значение в коя точно част от деня си, аз поемам следващата доза...
МММММмммм черно, по някога гъсто, по някога с пяна, друг път е така бистро, че чак не ми се пие от него:) моето кафе, моето начало....толкова миризливо, толкова силно, толкова уникално, че ми се иска само да потъна в тънината му и да го гледам, и да го вдишвам....
James Brown - It's a men's world.... тази песен ми напомня за сутрешното ми кафе, преди много сутрини, сега пия кафето си сама, сама с James Brown и той ми напомня... но аз и без това не искам да забравям :)....
Мъжът "Овен"
Красив, необоздан, неконтролируем, неуморим, неизтощим, непоносим, неповторим, незаменим, необясним, непреодолим, мистичен, себичен, първичен, желан, секси, най-невероятния.
Мога да говоря за него с часове, смао чесега точно не знам какво да кажа за него. Това е най-твърдоглавия и най-прекрасния от всички...това е моят мъж Овен. Най-неразгадаемия и заплетен случай, в историята на криминологията и на любовта. Мъжът, който успява само чрез един поглед да подлуди и най-неподлудяемото кътче от неизлечимата ми душа...
Мъжът, който успя да се завърне благополучно, в недописаната ми история и да ме докосне за миг, но така че да остави белези и по кожата, и под нея. Сега разбира се, той ми липсва, но това няма значение, защото знам че той някой ден отново ще се превърне от красив непознат, в моя мъж Овен.
Понякога стоя в полумрака и само си спомням някакви неща, от не толкова далечното минало и ми се иска те отново да бъдат, сега! Само че се осъзнавам какви глупости гимисля и решавам, че просто трябва да спра. Но след следващата глъдка и всичко се повтаря и припокрива. Знам само, че искам моят мъж Овен да се върне, точно там, от където всичко спря и той сиотиде, макар да знам, че не е завинаги.
Всъщност съм се убедила, че нищо не се случа завинаги. Нали стоиш срещу човека, гледаш го, той те гледа и си обещавате някаква си любов ЗАВИНАГИ. Обаче след 4 месеца вие не сте вече заедно и къде се е изпарила из между обещанията ВЕЧНАТА ЛЮБОВ, за която всички говорят обаче още никой не е виждал
Нищо не продължава вечно, но поне можем да се помолим да се повтори или потрети някой друг път, когато и двамата ще бъдете подготвени евентуално за това. Защо трябва да има вечни неща, когато грешките винаги се повтарят и поуката никога не идва. Да бе учим се от грешките си, това ще се случи, точно когато спре да ни боли и спрат да ни нараняват - НИКОГА :)
Знам само, че моят мъж Овен, ще се върне. Знам, че ще е порастнал и знам, че аз ще чувствам от онези вечните неща, чувствата и любовта. Всъщност знам че той е човекът, който може да ме направи щастлива именно защото е моят уникален Мъж "Овен"....
Мога да говоря за него с часове, смао чесега точно не знам какво да кажа за него. Това е най-твърдоглавия и най-прекрасния от всички...това е моят мъж Овен. Най-неразгадаемия и заплетен случай, в историята на криминологията и на любовта. Мъжът, който успява само чрез един поглед да подлуди и най-неподлудяемото кътче от неизлечимата ми душа...
Мъжът, който успя да се завърне благополучно, в недописаната ми история и да ме докосне за миг, но така че да остави белези и по кожата, и под нея. Сега разбира се, той ми липсва, но това няма значение, защото знам че той някой ден отново ще се превърне от красив непознат, в моя мъж Овен.
Понякога стоя в полумрака и само си спомням някакви неща, от не толкова далечното минало и ми се иска те отново да бъдат, сега! Само че се осъзнавам какви глупости гимисля и решавам, че просто трябва да спра. Но след следващата глъдка и всичко се повтаря и припокрива. Знам само, че искам моят мъж Овен да се върне, точно там, от където всичко спря и той сиотиде, макар да знам, че не е завинаги.
Всъщност съм се убедила, че нищо не се случа завинаги. Нали стоиш срещу човека, гледаш го, той те гледа и си обещавате някаква си любов ЗАВИНАГИ. Обаче след 4 месеца вие не сте вече заедно и къде се е изпарила из между обещанията ВЕЧНАТА ЛЮБОВ, за която всички говорят обаче още никой не е виждал
Нищо не продължава вечно, но поне можем да се помолим да се повтори или потрети някой друг път, когато и двамата ще бъдете подготвени евентуално за това. Защо трябва да има вечни неща, когато грешките винаги се повтарят и поуката никога не идва. Да бе учим се от грешките си, това ще се случи, точно когато спре да ни боли и спрат да ни нараняват - НИКОГА :)
Знам само, че моят мъж Овен, ще се върне. Знам, че ще е порастнал и знам, че аз ще чувствам от онези вечните неща, чувствата и любовта. Всъщност знам че той е човекът, който може да ме направи щастлива именно защото е моят уникален Мъж "Овен"....
Абонамент за:
Публикации (Atom)