Да бях поет
Ах как бих описал
Всяка въздишка
Всеки спазъм
При мисълта за теб във мен
В стомаха ми как се
Събират на ята
Безброй бели пеперуди
Готови да отлетят
В някоя овощна градина
Да бях художник поне
Да не говоря
Да рисувам
Какво ли щях да нарисувам
Някъде между усмивката
И ръцете ти
Щях да спра
Щеше да мине нервно
Че не мога да рисувам
Върху теб
Дали щеше да ми се получи
Но не съм
Обикновено влюбена съм
С многоточия
И никакви артистични умения
Няма значение
