....

Творчески съм се изпразнила по теб. Опитах всичко. Считам, че нищо не помага. Безсилна съм сега. Решенията ни вземаш сам. Сега съм слаба, това те прави всемогъщ. Обичаш да рушиш, за това стисни врата ми. Нека кръвта ми изтече през слъзните канали. Без друго сълзи не ми останаха вече.
Душата ми се изпразни в теб. Уви, ти пометна. Сега отново нямам деца.
Хвани ме за косата. Ето нож. Отрежи я! Вече не значи нищо. Не ми е нужно да съм красива, теб те няма, за да видиш.
Последна нощ е. Виждам, че не става тъмно. Не мога да заспя. Захапи устните ми, останаха самотни и без друго целувките те ти са ледени. Застинал крясък е напът да се оформи от тях...но нищо не се чува вече.
Изгубих мислите си в теб. Искам да отворя гръдния ти кош, с форцепс, реброразширител и трион и да поровя там. Може и да ги намеря. Но защо са ми...ще си направя нови, но пак искам да поровя в теб.
Обещай, след като ме сложиш в себе си дълбоко, да поливаш цветята. Аз изпразнена ще си отида, но не искам, милите, сухи да изтлеят.
И да ме помниш...