Обичам София, тъмна и нощна. Обичам я празна. Обичам я, когато е студена от прозореца на автобуса. Иначе ме подтиска...смачква и захвърля. Не е уютна. Не е топла или близка. Но как свети нощем?!!!! Полъхва една романтична нотка, на познато, на обгрижващо.
Има една арт нишка, нещо висше, нещо духовно..близко...познато и приветстващо. А колко изгубени души е приютила..без да задава въпроси..без да има значение...Като самотен пристан.
Един огромен, пуст, индустриален мегаполис...с уникално сутрешно небе, с прелестни облаци над Витоша.
....загасям си последната цигара, оставям кафето на масата и излизам....там някъде....с теб..някого....
