Дръм в джаза
Музиката стене
Слива се в едно с цигара
А чашата сигнала чака.
Пияното повело за ръка саксофона
Включва се в меланжа грамофона
Ритъма преплита се в нощта
Колко е спокойно ромоли дъжда.
Аромат канелен се разнесе
С песента се той унесе
В бавен танц за да покаже
Колко е научил, иска да разкаже.
Лунна, бавна е нощта
Спряла за миг потънала е в свойта светлина
Заслушана в нежната тъга
Колко тъжен е музиканта
Колко пленен от любовта.
