Усещам, че пак съм затъпяла и съм се изпразнила. Лошото, е че вече не виждам вариантът с презареждането... Искам да разбера как се случва, но след като не мога дори да си го представя...как ли ще стане?!!...
Чувствам, че вече не мога да летя. Но не съм пригодена за живот на земята. Краката ми не умеят на вървят, но крилете ми останаха без пера и вече не умеят да летят. Не се разперват. всичката им функция е осакатена.
Освен това, очите ми останаха слепи. Спрях да виждам това, което ме заобикаля и ме кара да се усмихвам. И цветовете загубиха силата си. Няма вече гама..няма нюанси.... а и сивото не е точно цвят. Или поне не този, който искам да виждам.
Устните ми залепнаха една за друга. гласът ми се стопи и угасна. Немощната сила на мълчанието се намеси и реши да поостане. Безсилна съм да говоря, дори и в стремежа си да кажа нещо...желанието го има...но какво да бъде казаното...?!
Осъзнах,че преминаването на всички тези хора, през линията на живота ми, съм загубила и усмивката и душата си... Всичко си е отишло...Сякаш вече "мен", не е това "аз", което е било и съм си мислила, че е. Сега "тя" е друга. Потънала, посърнала. Угаснала. Затъпяла. Не просто отиваща си.
Искам да съм феникс. Знам, че като достигна предела си и ще изгоря. А после ще се родя отново...пак от огъня....
