всички много бързат..отиват някъде..никой не казва къде точно..
всички гонят краен срок на нещо...но никой не казва на какво...
има да се вршат толкова много неща..
да се слагат в джобове и да се прибират в папки..
да се пишат доклади...да се бърза...
тъмно е, а после светло, после пак е тъмно...
вали..спира..пак вали..пече слънце...после пак вали...
няма дъга...
всеки бърза...
нищо не остана за виждане..за гледане...за разбиране...
много е спешно...
всичко е спешно...
не се живее утре...
но и днес никой не живее..
защо...не така...може би не бива..
