И къде си сега когато се нуждая толкова много от теб
Къде си когато искам да полетя и тичам след теб
Къде си когато се изморих от толкова лъжи и игри
Къде си когато искам да погледам само как дъждът навън вали
Къде си сега когато виждам слънчевите лъчи
Къде си когато искам да избягам и не искам да мисля за отминалите дни
Къде отиде когато потрябва ми за да хвана твоята ръка
Къде си когато искам да плача, а единственото, което мога е да крещя
Къде остана усмивката, която ме държеше жива
Къде си, сега виждам само следата крива
Къде отиде, нали се кълнеше, крещеше, вярваше и се надяваше
Избяга, нормално, както всички, по онази, зелена морава...
