започнах да наблюдавам как си свивам цигарите...започнах да внимавам да стават по-адекватни за пушене..по-красиви..по-изпушваеми..с всяка цигара си представям теб..
започнах и да внимавам какво вино пия..че нали искам да ми е вкусно..пък и да не мириша на "винпром"...
започнах да си отварям и затварям телефона нервно..не искам да пиша нещо неподходящо...
започнах и да се замислям дали трябва да те обезпокоявам, че нали всички сме в криза..може ли точно с мен сега да се занимаваш..ами то просто не е удобно...
започнах и да виждам, че и междублоГовото пространство пустее и се е сдобило с големи бурени...точно като тези, които са ми заседнали в гърлото, като се сетя колко ни е дълга историята...
в крайна сметка се бронирах от куршуми и започнах да въртя една и съща песен в плей листа... ама лошото е, че ако някой не реши да сложи край на историята ни..ще продължавам да съм под обстрел..ама тия куршуми само засядат..не излизат и се трупат...нали да може да се трупа желязо в кръвта, че нали е полезно за здравето...пък то пак не е удобно..нали ти нарушавам спокойната депресия с шумните си мисли...ама как няма да е като те всичките за тебе са хоум мейд...
