Нощта ми каза

Нощта раздаде се отново
подари звездите и луната
вълните лекичко проплакват
не нарушават с нищо сетивата

Нощта ми да даде и една усмивка
на дете, което след забрава си припомня
и ме кара да се радвам
и да искам в теб да се удавя

Лодките кротко се поклащат
на пристана са се опрели
вълните лекичко ги галят
нощта посрещат кротки

Заровила краката си до глезен
в пясъка златист и нежен
нашепва ми, че трябва, вятъра
нощта да разлюбя защото вече късно е
и трябва да се върна в огъня

Summer in Paris

Хвани ме за ръка
Поведи ме към небето
Танцувай с мене под дъжда
Разкажи ми за миналото

Мирис на пура с черешов аромат
Разнася се из лятната градина
Саксофона стене нежно през нощта
Гледай ме в очите сега

Покажи ми тайната си страст
Поведи ме към пагубната пропаст
Дръж ме за ръка
Искам с тебе да премина през това

Няма символи сега
Защото избрах без края на света
Защото искам да се слея със мига
Храната за моята душа

-Можеш ли да танцуваш?
-Не... оставих коктейла си на бара и извърнах глава назад, по посока на гласа. А ти?
- И аз не мога! Искаш ли да танцуваш с мен?
-Да... усмихнах се и му подадох ръката си.
Първо се сляха очите им...после ръцете, а след това и телата им. В ритъма на музиката унесени разхождаха телата си по дансинга.

Сутрешен душ

Още не можеше да се събуди от толкова дълбокия сън. Лежеше да на леглото и слушаше музика, която я караше да мечтае и да се чувства спокойна. Спомените и се връщаха като филмова лента…и отново преживяваше всичко… беше и хубаво…всяка част от живота й, всеки преминат период беше нещо важно и същевременно хубаво…

Най-после се надигна след усърдния опит. Стана полусънена по пижама още и запретна ръкави за хубава доза сутрешен кофеин, иначе шанса да бъде пълноценна днес, беше на нулата. Седна на кухненския плот, където снощи уж правеше салата…но тази салата се превърна в нещо друго като, че ли. Измъкна една цигара от почти свършилия пакет, завъртя я между пръстите си и я захапа. Протегна се сънено и докопа запалката на другия край на плота. Запали я с почти недоловимо усилие и вдиша. Отметна главата си назад и червените къдрави кичури се разпиляха навсякъде по гърба и плота.

От спалнята и се носеше музика. Тя държеше на компютъра само най-хубавите неща, само неща, които й напомняха, пък било то и само на частичка от нещо. Въображението й връхлиташе и помиташе всичко с малкия апартамент, където живееше сега, по стечение на обстоятелствата.

-Кафето е готово – помисли си тя и се запъти към банята. Един сутрешен душ винаги прави чудеса със съзнанието и спомените ми. Тук съм за променя нещо, а не да се връщам и да си спомням какво не съм или какво трябваше да направя някога си….Загаси цигарата в пепелника. Усили песента. Трясна вратата на банята след себе си. Завъртя кранчето на топлата вода. Отпусна се опряна о стената и се потопи в усещанията си. Беше приятно обляна от толкова вода… сега деня щеше да има повече смисъл…

Есента

И взех този ден дъждовен
Решението да отлетя далеч
Вече нищо не ме задържа тук
Вече нямам корени, листа

Реших да променя душата си
Защото нищо не остана отпреди
Направих си кафе
Запалих цигара и седнах да мечтая

Нещо ново се отвори в мен
Но знаех че и тук не ми е мястото
Ще чакам есента
Ще падна с есенно листо и вятъра ще ме отвее някъде…