най-хубавото море..
как не ми се тръгва, как ми се връща..как ми се остава...
най-голямото блаженство и спокойствие...
и толкова слънце, морска сол...усмихнатост...
толкова ми се иска да затворя очи и да се върна там, да се телепортирам, пренеса и да остана...
сигурно не е само от това..сигурна съм, че причината е друга..
сигурно има друго обяснение...
да сигурно си ти... под слънчевите лъчи, в чистия блясък на усмихнатата си душа, чиста по детски, чиста като ангелски хор...
солено ми е...по цялата кожа и по косата...солено ми е..но целувките ти са като намазани с мед...
най-хубавото море...най-соленото..най-синьото...най-любимото..най-нашето...
