той и животът ми това поднася..
чаша за кафе
в поставката в колата
препълнен е отдавна пепелника с фасове
вече не са само мои и негови
сега и седалките не са покрити с моята коса
счупени се търкалят думите ми под постелките
отекват само нейните стонове/слова
нищо че в канавката колата паднала е
и нищо че всичко скърца и бръмчи
на въртележката на предната седалка седнала съм
... но така ще е от днес...
Вече нищо не мога да ти дам
сега
и ти не можеш...
