Into The Darkness

И къде по дяволите ми отидоха заглавията...

Понякога стоиш и си задаваш глупави самообвинителни въпроси. Стоиш на тъмно понеже се чувстваш виновен и те е срам. Не си даваш сметка, че за да се провалят дадени отношения трябва да има вина и от двете страни. Не ти пука, само седиш и се чудиш къде точно сбърка и къде ти е вината всъшност. Няма с кого да разговаряш, разбира се. За това стоиш, обвиняваш се и се чудиш къде точно да се денеш, само и само да намериш какво да правиш, за да не мислиш.

Моят начин...писане, четене, обмисляне, чистене, подреждане.... но това не са неща, които можеш да правиш постоянно, и когато спреш, започваш отначало. Лайф съкс, и защо?

Никога няма да си върна твърдостта и да повярвам в себе си, ако продължавам да чувствам слабостите си. Уж тази госдина щеше да е ралична, разликата е в това, че сега боли повече и от преди....

Кийп смайлинг разправяше един от всички, ама как когато няма как :) не става... Невърмайнд!