Green Myxomorka

Green Myxomorka

неделя, 16 март 2008 г.

...pool...


На разходка из парка...всяко дърво покрай което минавам, се оказва мъж от миналото ми, всяка пейка- връзка, през която съм минала. Не е лошо до момента, в който осъзнава, че всичко е приключило. Всеки е открил някое свястно момиче, всички са щастливи. Обаче, къде е Хепи Енд-а в релността, по дяволите????????
О не, почакай малко, то и в живота е така... всички, с които съм преминала през етапи от живота си, сега са щастливи...а аз съм на разходка в парка...
А навън вали...няма подслон никъде, накрая просто се отказвам да търся. Примирена, че водата ме е измокрила до кости, продължавам да наблюдавам миналото си... красиво беше, спокойно...лудешко....сега всичко е свършило и аз трябва да се преборя с тъгата и да продължа...
Но се изморих...изморих се да се боря, да търся, да се надявам, да плача....
Сега вече знам, че перфектния е мит...до колкото и белия му кон го няма в реалността...
Не вярвам, че когато съм си тръгвала, съм сгрешила...не съм...но и никой не ме е спрял...значи, не е трябвало и да оставам...

Пресичам алеята в арка и се оказвам на кръстовището...там на тротоара сама всред хората с чадърите...мен нищо не ме предпазва...но съм свикнала да е така...всички светофари са червени, не мога да пресека, а хората вървят и се разминават, целите в черно, всички с чадъри...всички свели погледи в мокрия асфалт... не е лошо...само е безлично...

......аз и миналото...миналото и аз....... не съм сгрешила, че съм си тръгнала, но греша, като се вглеждам в него...там вече не е останало нищо, което да ми е необходимо......

NEXT=====>