Чувствам се като изпразнен от съдържание предмет. Точно както изглеждат думите ти "Обичам те". Хаотично разхвърляни вещи из цялата стая... това е душата ми. Сбор от неизвестни, в безкрайното уравнение. Да избягаш не е решение, да се бориш е непосилно, не съм готова и съм объркана...



***



Никога не съм била различна, всяка снежинка е различна, всяка капка дъжд, но не и аз. Аз съм необикновена, променлива величина. Търся си математик, не майстора, за да ме изясни. Много са ми гледните точки, но днес нямам нужда от тях. Сантименталността те прави слаб, уязвим, дори глупав. А днес съм именно такава-глупава, по теб съм се изпразнила...от съдържанието си. И ако трябва ще го духам, макар да н съм го правила отдавна и съм изгубила способността си. Голяма глупачка, а уж зряла и амбициозна жена - хлапачка. "Никога няма да се промениш - ти се хили иронично лицето от огледалото - кучки и мухльовци, всички, които те обграждат, дай боже всеки му, жалка картинка!" На никого не му пука всъщност. Въпрос на куртоазия и манталитет. Не е лесно...