няма ме
със теб ме няма
през опустошителните драми
без теб ме няма
през дупките в озона
около теб ме няма
и до като не знаеш
се навъртам
за да те наблюдавам

танцувам за теб в съня си
защото в реалността не съществуваш
и през седмица се случваш
за да не свиквам
с въображението си
което рисува
картини акварел
поети пишат
за съществото ти
и тези образи
се разждат
в моето сърце
всяка седмица за ден
изпушвам те в последната си цигара
изпивам те
в последната си глътка джин
идва времето от седмицата
в което ще се случиш в съня ми
с трепет чакам

Гледам го, ей такъв, рошав, с мустаци, пуши цигара, а вятърът му вее косата.
Той гледа към морето.
Чака.
Дали морето днес ще бъде благосклонно към него.
Лодките пристават.
Моряците събират мрежите си.
Фарът свети оставяйки светлата си диря в морската шир.
В близката кръчма, лампата свети, а отвътре се чува весела глъчка.
Животът се движи в своята посока.
А той, с бръчки от вятър и мисли далечни, пуши цигара и гледа навътре.
Дали днес морето ще бъде благосклонно към него.

да се загубиш на летището
със загубените си мисли
и неуспешните си опити за бягство
носиш раници и чанти
губиш и багажа си
самолети
илюминатори
до пътеката
до прозореца
по средата
вино
още вино моля
нямам батерии
имам книга поне
gps-ът показва
посоката
правилна ли е
не е ли
къде се намирам
и ако падна
колко бързо ще се разбия
ама нито е тъга
и апатия е някак си
джин моля
какъв
все тая




***



аз съм моногамна в мрежата!!





***



безкрайно безмилостна борба с вътрешните демони...загуба след загуба...