Сега си давам сметка, колко много въпроси могат да изникнат в съзнанието ти за по-малко от 10 секунди. Едновременно. Никоя мисъл, никой въпрос не иска разрешение, само връхлита и после.... каша.
Къде си когато те няма? Защо те няма? Дали трябва? Пък какво ще стане, ако.... главата ми ще гръмне. Не мога вече така. Искам да го променя!
Трябва!
Брейн сторминг: ад, кошмар, болка, гадост, нещо не ми харесва, нещо не е както хората, както искам аз, и ебати ква е тая криза, даже не е на средната възраст, нито на пубертета. Рафффф..............
