Да те поканя 

Да дойдеш

Да замълчиш

За да не откажеш

Да ти се обърнат пеперудите

Да изтрия и това съобщение

За да се сгърча в собствената си обвивка

И пак да се намразя 

От слабохарактерност

Защото живеем онлайн

И се влюбваме в монитори

И да скъсаме е онлайн

За да си спестим неудобството и сополите

Недай си боже да нямаме носни кърпи

По-здравословно ми се вижда

Да се пие от сутринта

И да се пише поезия

На всички тези мъже възглавниците им миришат на мен... Само моите миришат на самота...

мисля си за обичането
не е за всеки
днес не е и за мен
прави душата ми тъжна
а никак не обичам
когато това се случи
да се отдаваш
е състояние на духа
тялото няма нищо общо
често е тясно обвързано
със страдание
но и то не е за всеки
днес си давам сметка
че всичко е много разделно
и далеч не е за всеки
нито емоциите
нито липсата им
днес не ми се обича
и много ми се запълват празнини
от душевни следи
да ги няма днес
моля

Вечер се изпълвам с мисли...за щастие, ако удържа фронта и не ги материализирам, сутрин ги забравям..

отскоро гоня вятъра
с останки от съзнанието си
посоката е съмнителна
жени и компаси
трудно се съвместяват
в една географска ширина
необходимостта от стегнати куфари
става все по-нужна
липсата на понктуация
все по-осезателна
догодина
от баницата
ще си пожелая
повече структура
и повече съдържание
че сега останките
са много накъсани