Усмихва ми се

В духа на днешната мисъл относно, имането-нямането, какво следва и какво няма да последва се порових в архивите. Отдавна не съм снимала, разглеждала снимки, писала постове или каквото и да било, освен ако не е някоя хранителна захапка относно всичко, което не ми харесва, но ме заобикаля... Много мило ми стана, нямам си мъж, деца, кола и къща...но съм на 25, влюбена съм до уши...започнала съм да оценявам, сестра си, приятелите си...и щастливите случайности. Не разполагаме с дадености, само със спечелени битки. Работя на място, на което се вършат чудеса. Виждам деца, които не са мои всеки ден, сякаш са..поне ме правят толкова щастлива. Всяка сутрин светлина нахлува от прозореца ми, за да ми се усмихне и да ми каже, че е време за ново начало... за ново чудо. Имам събрани толкова много снимки, на прекрасни хора, места, събития. Които към днешна дата, мога да обработя с нещо, което имам ;) Instagram, за да го направя по-прашни и да им се усмихна от facebook-а си. Толкова тривиално, хипстърско и не знам си какво още там... неща, които са си мои, които ме правят щастлива и свързана с хора, които не мога да срещам всеки ден за мое съжаление. Имах прекрасно детство, което ми липсва, бунтарско и емоционално пубертетстване, уникален студентски живот..и пак не съм пораснала, не ми се пораства и не знам какво да правя, когато порасна... И отново, към днешна дата, имам усмивка, която всеки ден се захранва от усмивките покрай мен... имам слънце....и пак ще си боядисам оранжевата коса, въпреки че сега е толкова русичка от слънцето...ще си направя нова татуировка на есен, ще си купя нова книга...ще отида на кино...ще поснимам красотите на около, ще бъда по-влюбена и ще си дишам персоналния вакуум някак си :) Усмихва ми се...

Много те харесвам.... сутрин... сънен, усмихнат...без шапка и тениска... :}

***

Направо ме побъръркваше. Като ме целуне и главата ми като консервна кутия...празна. Нищо не виждам и не чувам.

So good when you here...kissing..hugging...touching..sleeping.. laughing...smiling...holding...fuching... влюбено ми е... и пеперудено... и болезнено откровено и крайно възбудено... силно мазохистично... kitty style...scraching...biting...puring...

...

Влюбено ми е.. всеки ден по много...конкретика...
Разлюбено ми е...само по празниците...
Музикално слушаемо ми е...
Литературно прочетаемо ми е...
искам да ми е и пролетно..и слънчево...и замаяно...до като се усмихвам в изкривяване на прилагателни и глаголи...
пуши ми се..до като си пия кафето и слушам музика, която скача заедно с мозъка и сърцето ми...
замечтано ми е..към ту влюбеното...
целуващо ми е....
оптимистично ми е...
патейтва ми се с някого за в бъдеще...
"Нека да мразим заедно!!"....
ама на плажа....с чаша мохито (ако сме прекалено ларж) или просто биричка (ако сме прекалено селф фрии)...
ама ми е усмихващо...и любвеобилно... защото ми е очакващо и незивестно....

...

Ежегодни наблюдения над: шизоидни, симбиотични взаимоотношения, които са в пряк разрив спрямо нормата за развитие на relationshiT connection-а между бедния човек и неговата бедна половинка... шот те нали жените не са хора...пък мъжете са висша форма на...ъъъ...всичко...


О да..и вече не остана място, от което да ме изтриеш.... освен от главата си..но очевидно това няма да се случи скоро.... good luck with that!!

На добър час с белите пеперуди…

Вече е време да си вървиш. И ти, и всички други. Изморена съм. Тежък махмурлук. Хаос от мислички и думи. Хайде тръгвай, за да не закъснееш за живота си. Не е нужно да се обръщаш назад. Не е нужно да се връщаш. По-добре тръгвай преди да е заваляло. Моля не оставяй следи по килима от себе си. Нито по стените. Нито във въздуха. В никакъв случай в банята. Не искам да те задържам. И вас не искам да задържам. Толкова сте избледнели, овехтели, еднотипни, стереотипни. Няма много разлика по между ви. Хайде момчета, стягайте се, себе си и багажа си. Не искам да намирам ваши вещи. Непотребни са ми, а и не обичам да трупам боклуци, които да е нужно след това да изхвърлям. Трудно ми е да рециклирам, а и изисква време.

Е хайде, тръгвай. И ти. И другите. Прекалено егоистична и независима съм станала, за вас и обичта ви. И без друго не знаете какво да я правите и в крайна сметка, тя свършва на боклука. Тръгвайте, последно повикване за всички пътници на влака към отвъдното. Така де, по-доброто място за живеене. Мястото без мен. Там не е объркано. Не е сложно. Няма изисквания. Там сами сте си диригенти в персоналните ви хорове. Няма мои снимки. Няма моя наличност. И без аромати/очи/усмивки/пръсти/коси и пр.

Всичко хубаво. Отлитайте с белите пеперуди към по-добрия свят. Към по-приемливото и по-достъпното. Няма да бъда повече сложна. Сега ще се усмихвам повече. След като си тръгнете и няма какво да ни пречи, всеобщо, мога и да се науча как да бъда щастлива от себе си за мен. Мога да се усмихвам без причина, да бъда още по-странна и различна от колкото съм сега и това няма да бъде проблеми за никого от вас. Без повече неудачи и повече безумия.

Изморена съм. Ще си налея още едно питие и си лягам. Тази вечер няма да пуша повече. Няма да ми се налага да се променям повече. Тръгвай сега, време е. И ти, и всички останали. Приятен полет и не пишете. Не ми е важно. Вече никой от вас не ми е важен. Без повече окови и уговорки. Въздух и слънце. Така стоят нещата сега.

На добър час с белите пеперуди…

...

Не обичам ранните ставания. Изобщо. Никога. (Въпреки прелестните изгреви). Дълго излежаване. Гледане в тавана до пропукване. Махмурлийски сутрини, които се превръщат в цели седмици. Кръгове под очите и вечно замечтан поглед. Мисли за теб и за всички други.

Винаги влюбена. Никога щастлива. Често с разбито сърце. Често постигнати с цената на много драми цели. Къде беше удовлетворението от всичко случващо се наоколо?!

Казват, че хората родени в четвъртък винаги постигат онова към което се стремят. Но толкова мъчително, че в крайна сметка не им остава време да му се насладят. Сигурно са прави. Много екзистенциални размисли, които всъщност в крайна сметка нямат никакво значение.

Искам да се откажа от всички онези безсмислени каузи, с които се боря сега. Искам да мога да забравям чувства. Не хора, не случки…чувства. Това сигурно е най-трудното от всичко, което би могло да се случи. По-малко празнини… по-малко…дупки…по-малко влюбвания…по-малко чувства/снимки/музика/думички/погледи/усмивки/аромати/откраднати докосвания/…

Често ми се случва да бягам, защото ме е страх и знам, че не мога да се справя. Това обикновено се оказва моментно състояние. За това се връщам...често и неканена... не мога да си тръгна, твърде много въпроси ми стоят... не съм способна да чакам отговори...важно ми е сама да си ги получа... Слаба съм, но не се отказвам след втория опит.... хубаво е да вярваш в каузите си. Хубаво ми е да знам, че мога да си поставям цели и да ги постигам...и да не спирам да мечтая... Но до момента на решенията..стягане на главата...буци в гърлото....

романтични пориви...само пориви

Много пориви напоследък. Все в различни в различни посоки. Никаква реализация. Или поне минимална.
Липсва ми романтика и искреност. Имам ентусиазъм, ако не друго. Всичко си отива и пак се връща, и пак си отива. Искам обич и целувки. Постоянни целувки. Много гушкане искам. И дълги дъждовни дни прекарани в леглото. Малко чай с малко мед и малко мляко. Малко цигари. Малко сън. Малко алкохол. Много сантименти и слабости.
Ретроспективно ми е. Обаче искам новости в областта. Иновации и после пак сантименти обвити в аромата на канела, ром и касис.

26.12


Целува ми се много...
Купуват ми се бутилки вино...стъклени и тъмни...
Искам да запаля цигара...сенки на стената. Аромати в стаята застиват. Тъмно е но няма нищо..не е важно щом сме само двама. Вехти звуци тишината пропукват, малко промени, но ретрото е модерно и от отвъдното се просмуква. Слънцето закъснява да се появи, да се разлее наоколо, да заблести. Романтично ми е... стъпки от миналото затанцуваха в едно...
Целува ми се много.
Дай ми само още миг да се наситя, ако е възможно да се случи, но дали.
Още само малко да се стопля,
тръгвам не тъжи
всичко ще остане в сянката на наш'те дни....

27.12

Лиглата в зелено...
Ако някой не й хареса зеленото, това може да я разтрои малко. Ще поплаче и няма да разбира защо това е така. После ще избърше размазания черен молив, ще запали цигара, ще си налее питие и ще пусне силна музика... После ще си каже "майната му!!" (с точно две удивителни, за да покаже колко й е важно)и ще излезе да се позабавлява някъде наоколо.
(баси факса:)))