някой посети душата ми днес
призрак от миналото
незабравен никога
идващ и си отиващ
на приливи
и отливи
оказа се сянка
превърнал се
в малко тъжно човече
статуята от пиадестала
се стопи
в липсата на образ
много стремежи
много амбиции
които
нямат реален смисъл
те просто седят
и чакат
да превземат света
но свят който
вече не е мой
олекна ми
и го изпратих
малкото тъжно човече
мечтаещо
да владее света
и да има време
да прави неща
които не са в живота му
отдавна
неща които
са загубили стойността си
изпратих го
да си ходи по пътя
призрака
който
вече
не е важен