Много тежък афтър, вече два месеца. Цикъл престой в една бездънна и безмислена яма, която освен да унищожава вглабена в собствената си празнота...нищо не прави..само повлича...
Цикъл от ром с редбул, червен афтършок, бири бири бири...и не помня още какво...всчико донесе и всичко си взе после...
Само малко музика остана..но и тя е в такъв безпорядък, че не съм съвсем убедена, че е още само музика..буоб...буоб... и пак и пак..
и самотата ми дойде в повече..направо си стана творчески отпуск от живота...свикнах..после даже ми беше добре...но сега след буламача от екзистенциални, спираловидни отклонения в дъното, започвам да си мисля, че и това го не мога повече...а непукизмът е толкова спокоен..толкова лежерен...и как ставаш темерут...ами не може да не ти пука чак толкова дълго...или може ама не е много удобно..знам ли?!...
И после още по едно...сипи ми че вече се чувствам изтощена от себе си...
Не си тръгвай тази нощ..имам нужда да спя в дупката...а сега всичко ме боли...а дали някога ще спре?..
буоп буоп буоп...ех да....
