ах, морето

най-хубавото море..
как не ми се тръгва, как ми се връща..как ми се остава...
най-голямото блаженство и спокойствие...
и толкова слънце, морска сол...усмихнатост...
толкова ми се иска да затворя очи и да се върна там, да се телепортирам, пренеса и да остана...
сигурно не е само от това..сигурна съм, че причината е друга..
сигурно има друго обяснение...
да сигурно си ти... под слънчевите лъчи, в чистия блясък на усмихнатата си душа, чиста по детски, чиста като ангелски хор...
солено ми е...по цялата кожа и по косата...солено ми е..но целувките ти са като намазани с мед...
най-хубавото море...най-соленото..най-синьото...най-любимото..най-нашето...

Романс

Мисля, че беше много романтично, че дойде на концерта, вечерта ... че ме заведе да гледаме как самолетите се прибират вкъщи ... как ме заведе на пикник, как ме гледаш докато караш ... Харесва ми, че си романтичен с мен, заради мен, около мен ... Всъщност аз не съм романтична, не особено, не изобщо, но ми харесва, че предизвиквам романтичната ти същност или поне си мисля, че е така, харесва ми да ми изглежда така и ми е усмихнато, защото това предизвикваш у мен, когато ме погледнеш с обожание и готов да бъдеш обожаван от мен ...

докосваш душата ми, проникнал между краката ми...толкова ли е просто...??

..снощи сърцето ми щеше да излезе от гърдите ми и да се вмъкне в неговия гръден кош, така сякаш ме напуска заради него...не можех да си поема въздух...сякаш си отивах за части от секундата..толкова силно биеше...и го чух да казва...или по-скоро ми се искаше да го чуя да казва "Любов моя"...не знам...just wanna sKreaaaaaaam..... :}



Сутрешно кафе, с дъх на канела...миризма на череши от прясно свита цигара...музика се носи от отвъдното, сякаш има и китара..но не е така важно...после чуваш стъпки, те се засилват - скорост, сила, близост....не се обръщаш, защото знаеш, но усещаш дъха му върху врата си...и цяла върволица мравки пропълзяват по кожата ти и отвъд нея...и на него му се спи...ама не е така важно, защото ти не спиш до него, а стърчиш до прозореца и се правиш, че не знаеш...От там вече всичко е ясно, ти си се предала, развяла бялото знаменце на слабостите си..но какво пък, кой знае...

riders on the storm

С утрото и първата зора
се събуждам, за да бъда твоя
и в очите ми капчици роса
за да мога с поглед да попия
всяка песачинка от твоята трева...

В нощите принцеса
крехка като майска тишина
за да мога да открия
надписите скрити в горските листа...

С босите крака в реката
тръгвам пътят дълъг ме зове
няма как за миг повече да остана
трябва частите от теб да събера...

срок..без срок...след срок..

Изпразних се от съдържанието си,
за да мога да съдържам теб в себе си.
Попивам всичко като кухненска хартия.
Не искаш да го мисля,
аз не мога, бездушен кухненски аксесоар.
Всъщност където ме оставиш - там ще съм.
Нещо като ветрови повей в неуточнена посока...
там някъде...там в нещото...
Нека не задълбаваме...
е няма как..толкова съм на повърхността,
това просто не е възможно да се случи...
планираш, прогнозирам...
Наслаждавай се!!!!
Наслаждавам се като затворена в буркан душа, на неодушевен предмет
във времето на незаисещите фактори..
"Не искам да вярвам, че те има"...е повярвах.. и сега какво??
..ще остана в буркана на стелажа..с надпис:
"Негодна за употреба, моля сигнализирайте на съответните органи на властта, за да бъдат предотвратени всякакви катаклизми и природни бедствия!!!"
Ако някой знае за какво се говори в този етикет, моля да заповяда на информация, за да бъде поощрен. За всички останали - ЧЕСТИТО!!, никога няма да бъдете обременени с товара на новото поколение токсични отпадъчни души в буркан!!
Извинете за притеснението и приятен ден!!

Сандал и канела

Makin love with you
is all I wanna do...

..усещам те как дишш и туптиш
усещам те като сутрешен повей на вятър през октомври
усещам те като феникс разперил крилете си над целия ми свят
приличаш ми на вълните на спокоен океан,
там някъде на юг и на запад,
концентриран в екваториалното пространство...

Напомняш ми на всичко старо и добре запомнено, което носи след себе си дъх на канела и духове. Приличаш ми на някого от бъдещето, с особени връзки в миналото. Знам, че когато намеря погледа ти в пространството, това ми носи най-голямата сигурност в света. Сякаш земята и небето се сливат във вечността и ме поглъщат в утробата си. Има някаква взирвна вълна, тя носи сигурност, защото експлозията е с положителен знак в сензитивността.

Take me somewhere we can be alone,
somewhere I can call home...

..

гледам дъхът ти в пламък от свещ
и потъвам в нищото
очите ти са опустушителни
и потъвам в нищото
усмивката ти ме води по своите пътища
и потъвам в нищото
ръцете ти като лиани - владеят всичко
и потъвам в нищото

в неустойчивост на времето
всичко губи своя смисъл
спокойно ми е вътре в теб
безпамет в тишината улисана
музиката ти ми спира дъха
в танц на забрава си ме повел
и сега потъвам в нищото до твойта ръка...

... lame social shomeshit...

Когато свободата се превърна в това да правиш всичко, което не си можел преди....всичко премина в израза - "забраните рухнаха". Живеем в общност, стадни сме, но всъщност сме единаци, стремящи се към идентичност.
В един момент свободата започна да ни идва в повече и започнахме да я превръщаме в индивидуалния си крах. Какво точно ни липсва? Нали ни е свободно?! Свободно ни е, но сме сами! Нека споделим! И това доведе социализирането ни до ексхибиционистична наслада да покажем, как индивидуално се борим за постсоциалистическата си свобода. И някой каза,"Нека бъде facebook, myspace и skype"!! Роди се социалната мрежа. Вечното наблюдение. Вечното показване. Да видим на кой как му е минал деня и какво е днешното му настроение. Колко е разочарован, колко влюбен или къде точно е прекарал - почивката си, празника си или просто weekend-a си. На кой по-точно му пука??!!!
На теб и на мен, защото и ние го правим!! Но ако не го правим си оставаме единаци и никой няма да ни смята за свободни и индивидуални!!!...и това ли ни е свободата????!!!...

ИчНо..

Цялата съм мокра..и ми е гузно..
не ми харесва да вали студено...
не ми харесва да ми в вътре студено..
не ми харесва и ти да ме гледаш студено...
и ми е вулгарно..
и ми е цинично...
и ми е толкова нетипично и не мое..
и толкова те мисля..
и толкова си изпразнен..
а на мен ми е толкова мокро..
и толкова мазохистично..
и толкова деспотично...
и егоистично...
и...то...не...сега...