Flame

и пак се разпадам до като ме гледаш
и пак се руша като те слушам
и пак успявам да се разградя
и пак умирам в теб да се родя

и пак не съумявам да се разделя
и пак не успявам да те разбера
и пак вглъбена във себе си стоя
и пак не успявам да те оценя

и пак съм с вирната глава
и пак искам аз да победя
и пак разбирам твоята цена
не мога...няма как да я платя

Времето ми

Животът ми един малък спринтьор
Животът ми един беглец
Обръщам се назад
Него вече го няма

Вчера бях там и с теб
Днес съм тук и с друг
Нямам време да създавам навици
Нямам време да съм аз

Животът ми избяга от мен за секунди
Животът ми препуска и няма време за мен повече
Искам да съм тук и с теб
Но вече нямам време за това

Искам да спра за секунда и да се огледам
Искам да запомня всичко
Слушам песни и ми напомнят
Гледам снимки и не виждам
Но нямам време вече да съм тук

***

влязох и тряснах вратата
подпрях се на нея и даже не заключих
"боже, колко е грозен света"
възкликнах на ум

извадих си бира от хладилника
да се скрия не успях
но трябваше да опитам поне
"боже, колко грозен е живота"

свлякох се до стената и заплаках
не искам това да е живота ми
нали си го избрах сама, "сега ще търпиш"
"боже, колко грозен беше деня ми"

и сега знам, че не искам да съм тук заобиколена от това
много лицемерие, много ненужност
изморих се да търся хора, всички са еднакви машини
"боже, колко грозни са хората"***