Пише ми се нещо любовно, но ми е малко тъжно. Искам да ти разкажа колко си специялен и колко специална ставам аз, когато те има!!
"Ти си моят Декември (18тият)..усмивката и тъгата си ми..оргазмът и въздишката...целувка и нежност..призрачност...реалност...и любов.."
НЕ знам как стана, как започна, как се случва и още по-млако искам да знам как ще свърши. За свършване си мисля само в един много особен и оргазматичен момент. Друго свършване не ми е важно или значимо..още повече - желано.
Искам да ти разкажа, това как в очите ми има само теб. Как сърцето ми ще се пръсне от теб. Как в усмивката ми си само ти. И с изгевът на слънцето, и със залезът му..всичко е само теб..
Само че всички тези неща ти вече ги знаеш..не съм си замълчавала, а съм ти ги казала. Иронично, парадоксално, пагубно. Няма как да съжаля за това... ТИ всичко трябва да знаеш.
Намерен в online бездушието, което не понасявш. Затворен в думите и надписите ми. Изложен между снимки и видео...ама музикално. И на двамата ни е много концептуално, това с музиката.
Много обичам да мисля и говоря за чувствата си към теб, споделено с теб. Чувството е невъобразимо. След всичката "любов", която съм изписала, няма втора като тази!! Дори леко доближаваща се...всичко е така смешно, бледо..просто НЯМА!! Така е защото си ми любимата мисъл, любимата представа, фантазия, тема.
Знам че съм досадна. Знам колко те изморяват думите ми..и мен ме тормозят. Но като те име, не мога просто да тъна в тишина, защото си като кутия с пиротехника в гърлото ми. Сякаш допрял кибритена клечка до устата ми с готовност, да запалиш фитила..и не само в навечерието на Нова година..
Излято...измноготочено...споделено..сега можеш просто да се обърнеш и да заспиш.Ще те гушна. Ще те погълна в дробовете си (че обичам как миришеш) и ще се опитам да заспя, без да изпадам в подробности и сърцебиене...
