The L word

Л като Любов - колко тривиално!!
Л като лято - топло и уютно, и чакано, и морско!!
Л като Лебедово езеро - дано няма удавени!!
Л като леха - череши,вишни, Крадецът на праскови!
Л като летя - над всичко обичайно, на крилете на радостта..
Л като леговището на лъва - много искаш да си там, ама малко те е страх..
Л като левитация - добре ми звучи тази дума..
Л като люлка - тази, която ти напомня за детската свобода да летиш, да паднеш, да обелиш коляно, да се засмееш избърсвайки сополивия си нос и да продължиш..
Л като лавина - онази дето е много красива за гледане, ама да не си й на пътя, когато се устреми на някъде
Л като лекарство - преди употреба, моля прочетете листовката. Не се препоръчва на лица със слабо сърце, нерви или под определената възраст!!
Л като лоботомия - толкова загубен, че е нужна мозъчна операция!!
Л като ла - мажор, Ода на радостта, пей ми, посвири ми..
Л като Любо, като Любо[В], като Люб[off]. Като началото и краят на деня ми, като усмивката на лицето ми, като радостта и тъгата ми, като сутрешното ми кафе с цигара и сутрешно вечерен оргазъм. Като много тежък махмурлук..Л като Любо..простичко..

любовно ми е

Пише ми се нещо любовно, но ми е малко тъжно. Искам да ти разкажа колко си специялен и колко специална ставам аз, когато те има!!
"Ти си моят Декември (18тият)..усмивката и тъгата си ми..оргазмът и въздишката...целувка и нежност..призрачност...реалност...и любов.."
НЕ знам как стана, как започна, как се случва и още по-млако искам да знам как ще свърши. За свършване си мисля само в един много особен и оргазматичен момент. Друго свършване не ми е важно или значимо..още повече - желано.
Искам да ти разкажа, това как в очите ми има само теб. Как сърцето ми ще се пръсне от теб. Как в усмивката ми си само ти. И с изгевът на слънцето, и със залезът му..всичко е само теб..
Само че всички тези неща ти вече ги знаеш..не съм си замълчавала, а съм ти ги казала. Иронично, парадоксално, пагубно. Няма как да съжаля за това... ТИ всичко трябва да знаеш.
Намерен в online бездушието, което не понасявш. Затворен в думите и надписите ми. Изложен между снимки и видео...ама музикално. И на двамата ни е много концептуално, това с музиката.
Много обичам да мисля и говоря за чувствата си към теб, споделено с теб. Чувството е невъобразимо. След всичката "любов", която съм изписала, няма втора като тази!! Дори леко доближаваща се...всичко е така смешно, бледо..просто НЯМА!! Така е защото си ми любимата мисъл, любимата представа, фантазия, тема.
Знам че съм досадна. Знам колко те изморяват думите ми..и мен ме тормозят. Но като те име, не мога просто да тъна в тишина, защото си като кутия с пиротехника в гърлото ми. Сякаш допрял кибритена клечка до устата ми с готовност, да запалиш фитила..и не само в навечерието на Нова година..
Излято...измноготочено...споделено..сега можеш просто да се обърнеш и да заспиш.Ще те гушна. Ще те погълна в дробовете си (че обичам как миришеш) и ще се опитам да заспя, без да изпадам в подробности и сърцебиене...

Кутия за бисквити

Новото начало! или как да се влюбиш за първи път, как да ревнуваш, да не ревнуваш и да пребориш принципи и природа!?
Кутия от бисквити. От онези, дето са за кафе, следобед на гости у баба. Почти празна кутия, в която са останали най-вкусните. Така се чувствам.
Всичкото усещане на този свят ми е ново. Объркано търся изход или решение..или и двете. Искам да те обичам и да сме последните две бисквити в кутията, която някой забравя някъде в дъното на бабиния бюфет и не се сеща повече. ИСкам да сме щастливи само, без да се нараняваме.. и от тук започва борбата, която е безмислостно жестока!!
Бориш окови и принципи. Започва процес на разпад. Веднага след това, започва чуденето - как да постъпиш правилно..е да, ама как да разбера?!!
Може би ми е вече късно, за толкова силни емоции. Все пак хората са го преживели още едно време, още преди пубертета. Ама всичко ми е ново, различно, непознато. И сега най-после усещам, че имам нужда от помощ. Трябва някак да се справя, за да не предизвикам взрив в бюфета на баба!!
Най-после се обръщам към теб с молба:
Помогни ми!! да бъда за теб другата бисквита, дето те прави съвършен, най-вкусен и единствен. Помогни ми!! и ти за мен да останеш символ на това. Не искам!! Не допускай, някой сладък, мазен, курообразен пълен с крем - еклер, да съсипе прекрасните следобеди в бюфета на баба, в красивата цветна кутия за бисквити!! - това е моят зов, осъзнах, че сама не мога!! Не зная как. За мен всичко е ново!! но го харесвам и си го искам такова!!!

Днес не е по-различно от вчера, нито от деня преди и по-преди и най-преди. Днес обаче ми е друго. Опустушително и някак не намясто... празното си е празно, ама по-пълно няма да стане...без крила, без душа, без да мога да полетя... не е по-различно, но не и същото или на мен не ми е същото.. много задълбах, много повярвах, ако не беше нямаше, а може би щеше или не...шшшшш шептеше..too much думички оплетени хаотично...дали трябваше или не беше необходимо....??? искам да знам, да мога да върна, да преобърна, да попраявя, да забравя..мн ми е...