Лакеят

И когато някой ден
откриеш, че се лъжеш
дали ще се намразиш,
дали на колене ще лазиш?!

А ако се вслушаш във шума на водата,
ще видиш истината в самотата!
Ще поискаш ли да спреш
или никога не ще се предадеш?!

Изморен от всичко, което те изгражда
затваряш си очите
започваш да разграждаш...

А от другата страна какво е?
Отговорът не е там,
но и никой не знае,
защото всеки нехае...

И стигаш до ръба на пропастта,
заровил си лице, в изморените ръце
и искаш да крещиш,
но не успяваш..и мълчиш!

Изграждаш своя лабиринт
и изгубваш се между стените,
опитваш да избягаш от там със финт,
но неуспешно е и мъртви са душите...

Неща които....

[за теб Мишенце ]

1. Срамни неща:

-голо женско тяло покрито със синини и рани
-да не гледаш в очите, когато говориш
-парченца шоколад по зъбите
-да бягаш, когато имаш защо да останеш
-да не си гледал как слънцето залязва, потапяйки се във водата
-да не си прочел нито една книга
-да не разбираш музиката и силата й
-да не си обичал

2.Обезценени неща:

-думата "обичам те"
-стара, прашна, дървена кутия за бижута, нарисувана с бои
-свободата си
-душата си
-входа към същността си
-усмивката си
-силната си воля
-желанието си за живот
-черен албум с червени рози, за снимки
-тефтер с миналото си

3.Неща, които звучат особено:

-"обичам те", когато който ти го казва е пиян...а ти всъщност също го обичаш
-"повярвай ми"
-"аз не съм като другите"
-"за всичко има време, не бързай"
-двусмислено казани неща
-неща казани с увереност, в момент на опиянение
-да чуеш отдавна забравен глас
-звукът на природата из между гумите на колите в града

4.Неща, които ти е трудно да изкажеш на глас:

-да кажа "обичам те"
-"сбогом, беше хубаво, но свърши"
-"извинявай"
-че греша и вината е моя
-"страх ме е"
-"не си отивай, остани"
-че не искам да порасна
-че така ми е много удобно, не защото наистина е, а защото не мога по друг начин
-"НЕ!!"

5.Неуместни неща:

-да мълчиш, когато някой има нужда да слуша гласа ти
-да говориш, когато някой има нужда от мълчанието ти
-да бъдеш в леглото на човек, с който нямате нищо общо по един или друг начин
-ненужната никому мъдрост (празна философия)
-да опитваш да промениш същността си (особено заради някой, който не те разбира)
-да прекъснеш възрастен човек, който разказва спомените си

6.Изискани неща:

-малка черна рокля, с много гол гръб
-вдигната на кок, лъскава, черна коса
-потайната женска усмивка, разкриваща прекрасни бели, почти перлени зъби
-писалка със златен писец
-идеално подредена калиграфия, разказваща за любовта
-бутилка много старо, скъпо и тръпчиво червено вино
-черен диамант

7.Неща, от които сърцето ти силно се разтуптява:

-усмивката(смеха) на обичан от теб човек
-плачат на новороденото
-едно невинно и така желано докосване
-мълчаливият поглед, който крещи, че ти си всичко
-силно копняно телефонно обаждане
-бързото и безразсъдно шофиране
-скок с бънджи
-наближаването на нещо, чакано с нетърпение
-постигнат успех, след дълга борба

8.Неща, които навяват сладки спомени:

-нощните светлини на големия шумен град
-забравен аромат витаещ из въздуха
-част от текст на песен, в синхрон с вътрешният ти монолог от мисли
-загледан в пламъка на горяща свещ
-случайно докосване
-стара, прашна избеляла снимка, от лентов фотоапарат
-слънцето, което нежно докосва бялата ти кожа
-пълнолуние, което посрещаш на терасата си
-горяща цигара в прозрачен пепелник
-чаша горчиво кафе с мляко, в ранна пролетна утрин
-миризмата на канелени клечки

Лудата с ключовете 2

Убийството на душата на лудата...

Тя всъщност не беше жертва на обществото...не плащаше данъци за предрасъдаците...Тя сама беше виновна...за каквото не й харесваше... - слабохарактерната й сила да се саморазрушава...Способността й да обича и да се връща в миналото си, за да бъде сигурна, че всичко е в пепел и няма нищо останало...Изникващи въпроси в хаоса... как да се спре..и как да твори, вместо да руши, колко е жалко....

За пореден прочит, тя възроди останките от едно от миналите...не че имаше смисъл, но мазохизмът вътре й крещеше толкова осезателно, че ако можеше да залепи устата му с тиксо, сигурно щеше да я завари с електрожен....

Седи в средата на стаята сама. Угасила светлините на света, лудата палеше клечки кибрит и една след друга ги хвърляше в жертвеника върху останките....
Когато всичко този път изгоря, лудата събра пепелта в шепата си. От очите й се стекоха само две сълзи...много горчиви...Намокриха останките. Тя взе една кутия, изсипа каквото беше останало в нея. Затвори я. После я заключи с един от многото си ключове. Погледна кутията и я остави на рафта при многобройните кутии от миналото, повечето от които заключени....но не всички, разбира се....