Имало едно време едно мече. Много гушкаво мече. То имало големи златисти очи, влажна муцунка, любопитно и търсещо излъчване.
До като израствало, мечето било много дружелюбно. Искало да опознае всичко, което го заобикаляло и да си намери приятели.
Един ден, до като мечето, на име Ро, се разхождало из гората, срещнало лисицата - Фокси. Тя го заговорила:
- Здравей, Ро, на къде си тръгнал?
-Тръгнал съм да търся приятели. Ти искаш ли да дойдеш с мен?
-Да, защо не. И без друго днес не се очертава ден, в който ще се случи нещо.
И двамата тръгнали да обикалят гората в търсене на приключения и приятели. По пътя си срещнали вълка.
-Здравей Вълчо, с Фокси сме тръгнали на разходка из гората, за да търсим нещо ново. Искаш ли да дойдеш с нас?
- Ами днес бях тръгнал на съвсем безцелна разходка, но смятам, че щеше да ми е скучно. Да, искам да дойда с вас, усмихнал се Вълкът и поел по пътя си с мечето и лисицата.
По пътя си те срещнали и други животинчета - таралежчето, зайчето, еленчето. Всички охотно се съгласявали да тръгнат с дружинката. По пътя си те пеели и се забавлявали. Срещали трудности в преминаването си през рекичката и прекосявайки мостчето над скалите. Но били задружни и заедно преминавали през опасностите. После продължавали пътя си с шеги и смях. Но колкото и да вървели, те не срещали никакви приятели.
Всяко животинче, си имаше представа изградена в съзнанието си, за това какъв трябва да бъде неговия приятел. Следователно нито едно очакване не било оправдано.
Нито едно животинче обаче, в края на приключението не осъзнавало, че именно това са приятелите. Всички онези несъвършени, пълни с недостатъци животинчета крачещи смело и наравно с тях. Тези, които са готови да оставят работата си, за да тръгнат с теб, подкрепяйки те в начинанието ти. И колкото и да сте различни, вие се борите и забавлявате по един и същи начин, заедно...
