А утрините тук са тихи
Спят всички птички
Спят даже и цветята
Уморени са в света ти, Непозната.
А утрините тук са тихи
Понеже сама останах
Слята със мъглата
Успях да спра кръговрата.
А утрините тук са тихи
Няма кой да вика и да се смее
Няма кой над мен да надделее
Няма кой да спори за кафето
И да пали цигара със усмивка.
А тихи щяха да са утрините
Ако нямаше те в моя свят
Ако нямаше и мен
Но обичам сутринта да съм сама
А вечерите-на теб да подаря.
