На добър час с белите пеперуди…

Вече е време да си вървиш. И ти, и всички други. Изморена съм. Тежък махмурлук. Хаос от мислички и думи. Хайде тръгвай, за да не закъснееш за живота си. Не е нужно да се обръщаш назад. Не е нужно да се връщаш. По-добре тръгвай преди да е заваляло. Моля не оставяй следи по килима от себе си. Нито по стените. Нито във въздуха. В никакъв случай в банята. Не искам да те задържам. И вас не искам да задържам. Толкова сте избледнели, овехтели, еднотипни, стереотипни. Няма много разлика по между ви. Хайде момчета, стягайте се, себе си и багажа си. Не искам да намирам ваши вещи. Непотребни са ми, а и не обичам да трупам боклуци, които да е нужно след това да изхвърлям. Трудно ми е да рециклирам, а и изисква време.

Е хайде, тръгвай. И ти. И другите. Прекалено егоистична и независима съм станала, за вас и обичта ви. И без друго не знаете какво да я правите и в крайна сметка, тя свършва на боклука. Тръгвайте, последно повикване за всички пътници на влака към отвъдното. Така де, по-доброто място за живеене. Мястото без мен. Там не е объркано. Не е сложно. Няма изисквания. Там сами сте си диригенти в персоналните ви хорове. Няма мои снимки. Няма моя наличност. И без аромати/очи/усмивки/пръсти/коси и пр.

Всичко хубаво. Отлитайте с белите пеперуди към по-добрия свят. Към по-приемливото и по-достъпното. Няма да бъда повече сложна. Сега ще се усмихвам повече. След като си тръгнете и няма какво да ни пречи, всеобщо, мога и да се науча как да бъда щастлива от себе си за мен. Мога да се усмихвам без причина, да бъда още по-странна и различна от колкото съм сега и това няма да бъде проблеми за никого от вас. Без повече неудачи и повече безумия.

Изморена съм. Ще си налея още едно питие и си лягам. Тази вечер няма да пуша повече. Няма да ми се налага да се променям повече. Тръгвай сега, време е. И ти, и всички останали. Приятен полет и не пишете. Не ми е важно. Вече никой от вас не ми е важен. Без повече окови и уговорки. Въздух и слънце. Така стоят нещата сега.

На добър час с белите пеперуди…

...

Не обичам ранните ставания. Изобщо. Никога. (Въпреки прелестните изгреви). Дълго излежаване. Гледане в тавана до пропукване. Махмурлийски сутрини, които се превръщат в цели седмици. Кръгове под очите и вечно замечтан поглед. Мисли за теб и за всички други.

Винаги влюбена. Никога щастлива. Често с разбито сърце. Често постигнати с цената на много драми цели. Къде беше удовлетворението от всичко случващо се наоколо?!

Казват, че хората родени в четвъртък винаги постигат онова към което се стремят. Но толкова мъчително, че в крайна сметка не им остава време да му се насладят. Сигурно са прави. Много екзистенциални размисли, които всъщност в крайна сметка нямат никакво значение.

Искам да се откажа от всички онези безсмислени каузи, с които се боря сега. Искам да мога да забравям чувства. Не хора, не случки…чувства. Това сигурно е най-трудното от всичко, което би могло да се случи. По-малко празнини… по-малко…дупки…по-малко влюбвания…по-малко чувства/снимки/музика/думички/погледи/усмивки/аромати/откраднати докосвания/…

Често ми се случва да бягам, защото ме е страх и знам, че не мога да се справя. Това обикновено се оказва моментно състояние. За това се връщам...често и неканена... не мога да си тръгна, твърде много въпроси ми стоят... не съм способна да чакам отговори...важно ми е сама да си ги получа... Слаба съм, но не се отказвам след втория опит.... хубаво е да вярваш в каузите си. Хубаво ми е да знам, че мога да си поставям цели и да ги постигам...и да не спирам да мечтая... Но до момента на решенията..стягане на главата...буци в гърлото....

романтични пориви...само пориви

Много пориви напоследък. Все в различни в различни посоки. Никаква реализация. Или поне минимална.
Липсва ми романтика и искреност. Имам ентусиазъм, ако не друго. Всичко си отива и пак се връща, и пак си отива. Искам обич и целувки. Постоянни целувки. Много гушкане искам. И дълги дъждовни дни прекарани в леглото. Малко чай с малко мед и малко мляко. Малко цигари. Малко сън. Малко алкохол. Много сантименти и слабости.
Ретроспективно ми е. Обаче искам новости в областта. Иновации и после пак сантименти обвити в аромата на канела, ром и касис.

26.12


Целува ми се много...
Купуват ми се бутилки вино...стъклени и тъмни...
Искам да запаля цигара...сенки на стената. Аромати в стаята застиват. Тъмно е но няма нищо..не е важно щом сме само двама. Вехти звуци тишината пропукват, малко промени, но ретрото е модерно и от отвъдното се просмуква. Слънцето закъснява да се появи, да се разлее наоколо, да заблести. Романтично ми е... стъпки от миналото затанцуваха в едно...
Целува ми се много.
Дай ми само още миг да се наситя, ако е възможно да се случи, но дали.
Още само малко да се стопля,
тръгвам не тъжи
всичко ще остане в сянката на наш'те дни....

27.12

Лиглата в зелено...
Ако някой не й хареса зеленото, това може да я разтрои малко. Ще поплаче и няма да разбира защо това е така. После ще избърше размазания черен молив, ще запали цигара, ще си налее питие и ще пусне силна музика... После ще си каже "майната му!!" (с точно две удивителни, за да покаже колко й е важно)и ще излезе да се позабавлява някъде наоколо.
(баси факса:)))