Green Myxomorka

Green Myxomorka

сряда, 8 август 2012 г.

Усмихва ми се

В духа на днешната мисъл относно, имането-нямането, какво следва и какво няма да последва се порових в архивите. Отдавна не съм снимала, разглеждала снимки, писала постове или каквото и да било, освен ако не е някоя хранителна захапка относно всичко, което не ми харесва, но ме заобикаля... Много мило ми стана, нямам си мъж, деца, кола и къща...но съм на 25, влюбена съм до уши...започнала съм да оценявам, сестра си, приятелите си...и щастливите случайности. Не разполагаме с дадености, само със спечелени битки. Работя на място, на което се вършат чудеса. Виждам деца, които не са мои всеки ден, сякаш са..поне ме правят толкова щастлива. Всяка сутрин светлина нахлува от прозореца ми, за да ми се усмихне и да ми каже, че е време за ново начало... за ново чудо. Имам събрани толкова много снимки, на прекрасни хора, места, събития. Които към днешна дата, мога да обработя с нещо, което имам ;) Instagram, за да го направя по-прашни и да им се усмихна от facebook-а си. Толкова тривиално, хипстърско и не знам си какво още там... неща, които са си мои, които ме правят щастлива и свързана с хора, които не мога да срещам всеки ден за мое съжаление. Имах прекрасно детство, което ми липсва, бунтарско и емоционално пубертетстване, уникален студентски живот..и пак не съм пораснала, не ми се пораства и не знам какво да правя, когато порасна... И отново, към днешна дата, имам усмивка, която всеки ден се захранва от усмивките покрай мен... имам слънце....и пак ще си боядисам оранжевата коса, въпреки че сега е толкова русичка от слънцето...ще си направя нова татуировка на есен, ще си купя нова книга...ще отида на кино...ще поснимам красотите на около, ще бъда по-влюбена и ще си дишам персоналния вакуум някак си :) Усмихва ми се...