личностови липси

Пътят на загуба на идентичността...
Първо чат, после програми за масова комуникация и за край социални мрежи...триене/писане/създаване/разрушаване и множество личности, коя от коя по идентични
Myxomorka/Penny Lane/Лудата с ключовете/Anna Molly/Снежанка с нейната свръх доза/Aoiro Ame Asakura/Adora Belle Dearheart/Miss Ann Thrope/

...все имена които са ми познати, после не толкова, накрая не знам как се започна, от къде и на къде сме тръгнали да вървим, освен ако не сме спрели някъде по пътя... Сигурно е имало и много други, вече ми е много трудно да се сетя... аз и тези съм забравила... как да не страдаш от личностови разстройства, когато всичко е толкова раздвоено и размножено... В крайна сметка нямаш карта, нито пътеводител..нито дори факла за леко осветление дори. Толкова много за забравяне, толкова много за запомняне...толкова спомени и римайндъри... толкова сложност... кому е нужно...

...

Искам да ходя със затворени очи в тъмното. По мокра и павирана улица. Без следи от счупвания. Без локви. Без малки каменни останки. Без спомени. Само малко прашец..от домашния. Малко ретро. Малко романтично. Малко сантиментално. Понеже много обичам да ми е сантиментално и неразбрано.
Искам да слушам музика. Класическа. Като от стара кинолента, която се опитва да ни накара да не забравяме, че идваме от драмата и пак там отиваме.
Искам да излизам от стар черно-бял филм с шапка с цветя и голяма червна рокля. Да ми отива на очите и на кдриците.
Искам да имаш роза на ревера си. Малки пистолети като за ркавели. Колосана яка. Шапка с периферия. Искам да се усмихваш, защото знаеш, че това е скритото ти оржие. И защото ти отива. Искам да си реален.
Искам да пуша дълга, тънка и черна цигара с мирис на череша. Да пия от висока чаша, ароматно червено вино. Да оставям следи от червилото по ръба, за да знам, че съм била там.
Искам...
Винаги е така...
И винаги завършва с многоточие...

Искам да отлетиш с белите пепруди!!
Не искам да се връщаш!!
Отиди си..или остани, но спри да се връщаш всеки път!!
непосилно ми е
Отлети с белите пепруди – решително!!

Не мога да спра да виждам лието ти..
въпреки, че вече не помня гласа ти...
Всичко ми е толкова ново,
толкова нетренирано.

Не знам и как се забравя!!
Не съм сигурна, че го владея това умение.
Искам тренировки по оцеляване с препядствия!!

Много ми е ново, а е на месеци.
Не искам да съм като предишните,
искам сила да съм себе си!! За да се справя, но не знам как!...

Отлети с пепрудите бели..или се върни, за да останеш...
но спри да си играеш с мозъка ми,
че боли и ми е непосилно...

27.06.


кръговрат

Чувствам се толкова мъничка, когато погледна през балкона. Сякаш целият свят се стоварма върху мен в един миг. Много ми е странно чувството. Изведнъж, сякаш всичко става различно, променя се...но не ... губя се. Намирам се. После..пак се губя. Не знам какво става. Искам отговори. Не задавам въпроси. Парадоксално ми е. Сънувам кошмари. Будя се. Помня ги. Страдам. Забравям ги. Не бягам. Чакам. Връщам се. Отивам си. Не стигам никъде. Не спирам. Не свършва. Пак започва. Къде? Въпрос!!! Изненадана съм. Няма отговор. Доволна съм. Съмнявам се. После страдам. После пак съм доволна. Споря. Усмихвам се. Пак споря. Създавам рамки. После се оттървавам от тях и се усмихвам. Щ за щастие. Вървя. Тематично ми е. Влюбена съм. Вече само в себе си. Усмихвам се. Не те забравям. Опитвам се. Сънувам те. Отварям очи-няма те. Не се усмихвам. Излизам. Слънцето блести-заслепява ме. Усмихвам се. Пътувам. Кръговрат!!

04.07