проблемът при разделите с бившите "половинки" е че след известно време никой не иска да е имал нищо общо с тях..за жалост планетата е пренаселена с бивши а и е доста отесняла..срещат се прекалено често..всеки път е неловко/неудобно/неприятно...но е толкова неизбежно че би било по-удачно винаги да си подготвен с патронче ром в джоба

Все по-склонни

Да оплакваме миналито

Без да е за равносметка

Около новата година

Тъжим си

По отминалото

Давайки си сметка

Че няма да се върне

Нито ще се

Регенерира

Колко лирическа дума

Но не сме

Достатъчно силни

Да се примирим

Че всичко е циклично

Започва

След това

Просто свършва

За да направи място 

За новото

Като

Да си

Хранисмелиш

Емоциите

Чувствата

И отминалите

Хора/неща/места

Новите

Ще са по-нови

Да се даде шанс

За друга

Тъга

За друга

Усмивка

За черните тефтери

С касовите бележки

Които

Неизменно

Се случват

Дори

И да не е настъпил

Краят на годината

Може да е

Само

Краят

На някоя и друга

Ера

При всички обещания

За различност

Всичко

Се свежда до общият знаменател

Все 

По 

Някое време

И тежи

Когато

Сумата по вашата сметка

Намлява...

мъгла

навън
може
да се реже
с нож
или с
моторна
резачка
въздуха
и видимостта
то навън
защо да се реже иначе
но
има очила
с тях
се вижда
и да не се вижда
може
да се мечтае

Отегчение

Отегчена съм

От три

Години

Има

Своите спадове

Или възходи

Но е празно

Всичко

Се преповтаря

Толкова много пъти

Че вече

Губи

Своята концептуалност

Важното е

Че 

Никога не можеш

Да узрееш

Да изразиш своето

Възражение

Или

Да скъсаш със

Стереотипа

Но съм

Отегчена

Празна

И малки

Може би

Съвсем малко

Самотна

С право

На обжалване

Ако

Може

Облаци

Сутрините 

Са

Облачни

Сиви

Едно-нюансни

Тежат

Не носят обещания със себе си

Просто очакват

Да се случиш

Или да избягаш

От час

За да ти напишат неизвинено

Или да завалят

12.12.2014г.

желания

на всеки рожден ден
някой
някъде
духа
едни свещи
дали под бройка
или
просто числа
някой
от някъде
взема решение
да се пожелават желания
наум
тихо
поне три
за да се сбъднат
всяка година
нови надежди
нови желания
стари желания
и стари надежди
нови свещи
нови числа
двуцифрени
по-големи
и
по-тежки
желания
никога не липсват
ако може
и да се сбъдват

Когато бях малка
Много обичах
Бонбони пияна вишна
С което
В днешни дни
Се обяснява
Любовта ми към пияните
Вишни

Онова глупаво чувство

На дъжда

Когато вали

Не спира

Прави всичко

По-тъжно

Време 

Което не е

За да си сам

Или самотен

Време

За вино и поезия

Време

В което

Рисуваш

Глупави човечета

По запотените стъкла

На тролея

Време за музика

С китара

И за разкъсани души

Време...

Хайку...(понеже вярвам в него) :))

Днес пия за моите гейши

И моите любови...

Дано ми мине

Някога

- Аз не съм като всички, спри да генерализираш и да ме поставяш под общ знаменател!!

- Е, какво толкова...като всички...

- Тогава, няма нужда да ми се обаждаш вече.. След като можеш да имаш/да бъдеш с всички със сигурност нямаш никаква нужда от това да бъдеш с мен...

Drama much?!!

работа

всяка сутрин будилник
след него
нов сън
от онези
кратките
повторна аларма
чувство на недовършеност
чехли зъби дрехи
кафето
вече не е на дневен ред
заключвам
отвън
котката
по традиция
остава сама
и започва
своето чакане за деня
после
сърдити хора
сиви
по калъп
и вятърът не е дружелюбен
сутрин
вече не пуша
и на спирката
и днес закъснявам
с традиционните 10 минути
липсва ми реална мотивация
и повече смисъл
за да съм навреме...

данъци

след започване на

същественото си съществуване

първо

започваш

да плащаш сметки

за ползване

за пропуски

след това

плащаш дългове

твои

чужди

взети

или не

накрая 

винаги завършваш

с плащане на данъци

за

общественото мнение

теории

гледни точки

липси

неуспехи

ами 

плащаш

нали за това се работи

за да си платиш

а за какво

няма значение

важно е да се консумира

и да се бълват хартийки

Цветя

през есента
почти спира да има цветя
а през зимата
са останали само кактуси
всички саксии
са на топло
а на терасата
остава
сам
пепелникът
с фасовете
замръзнали
от самотата си
чакат гост
със леден дъх
цветята гледат от другата страна
на перваза
стоят сгушени удобно
в своите саксии
и чакат пролетта
да се усмихне
и да донесе
нещо друго
лек
за самотата им

Месо

не сме устроени
да живеем
само
на салати
и подправки
имаме нужда
от протеини
които не се случват
само
чрез
храносмилане
но всички подлежим
на месомелачка
всички
рано
или
късно се превръщаме
в парче месо
единственото което ти се иска
в моменти като този
е да има кой
да те овкуси
да те положи нежно
в чинията си
и по много изтънчен начин
да те обезкости
и довърши
след това остават
само десертите
и въздишките

За пишките и хората

Изпаднах в безтегловен транс

И творческо безсилие

Как е благоприлично

Да обсъждаш на глас

Туй що

Екстаз донася

На толкова много

Знайни и незнайни

Толкова многочление

Се озова на повърхността

На тая празна мисъл

Но от толкова атрибути

Уж богатият ми речник

Затвори своите корици

И замлъкна

То бяха овошки

И

Зарзавати

Множество месни деликатеси

Нежни принцеси

И храбри войни

Труженици

Разбирачи

И затрупана от толкова лингвистика

Реших да изпуша една цигара

Пък а дано ми мине

12.11.2014г.

обичам да пия текила с него
не
обичам да пия текила с всички
не
всъщност
обичам да пия текила...

is simple as fuck <3 p="">

Не обичам 

Да пия кафето си черно

Горчи

С мляко

Носи вътрешно спикойствие

С цигара

За повече дзен

С мисли за теб

Как те няма

Но как пръстите ти

Прокарват 

Червени линии

По гърба ми

По бедрата

И зъбите ти

Оставят следи

По врата

И устните ми

Хубаво е да те няма така

Разочарованията

В края

На деня

И дупките

И кръпките

И неделите

23.11.2014г.

Кръстословици

водоравно
и отвесно
търся думи
които
не познавам
някои са свързани
посредством
гласни
и съгласни
нямат връзка друга
поне не семантична
някои може и да ги знам
може би съм ги чувала
някога
в някой друг живот
кръстословици за добро утро
за лека нощ
за с кафето
за с мозъчната гимнастика
колко малко знам
в края на деня

водораслo

помня
като малка
когато се разхождах по плажа
на летните
семейни
почивки
как мразех да ми се зпалитат
водорасли
в краката
помня че
всеки път
се плашех
когато
някое заблудено водорасло
се оплете
в краката ми
сега
морето си е там
но
няма
семейни
летни
почивки
и лепкави водорасли
които
съществуват
в много по-голям
и прекрасен свят
от моя

дъжд*

сутринта
ми се счупи
чадъра от 2.50
беше само на няколко месеца
колко тъжно
а навън
дъждът се засилва
и нищо
не може да ме опази
от мокрото
което се задава
можеше поне да е лято
тогава е някак
еротично
да вали
за да влезеш
в амплоато
на момиче
с рокля
и червено червило
премрежило
секси поглед
което си гледа нервно часовника
през има няма 5 мин
ще дойде ли
няма ли да дойде
и тази година го е изпуснала
белият катър
препускащ
от девет планини
та точно в нейната десета ли
дано скоро да спре да вали
че нямам време
имам свят за спасяване

време е за плодова салата
малко натурални витамини
в този тъжен организъм
тяло посивяло от еднаквост
тяло изморено от примирие
да хапнем малко плодова салата
с банани
портокали
и личен ентусиазъм
време е да види наш'то тяло
що е туй витаминоза
и благоприличие

dzen

всеки ден
ново дежа вю
колко много парадокси
следват ни
като нова сянка
втора кожа
гласове в главата
призраци
на минало
на още по-минало
шизофренични прояви
всеки ден като преди
сякаш чисто нов
но най-добре
звучи
да си купиш
килограм
ябълки
от пазара
от най-ръждясалата сергия
против алергии
и
за сигурност
иновации
и началност
за да ти е дзен

То моето не е за четене

То сигурно не е и за писане

Но с коя дума би избрала

Да наречеш достойнството му

Или просто 

Ще го гледаш

Може би 

Откраднато докосване

Може и да си по-смела

Към него

Или към себе си

А може и просто да се откажеш

Защо да си усложняваш света

Всичко коз

Няма празно

М. Твоят как се казва?
A. Первол. И е черен и дебел!
М. Моят е Рекс..и е животно...

всички пориви да се затрупат под 5 литрови туби с перилен препарат на дъното на малката ти дамска чантичка....

и нека спрем да мислим
какво толкова искаме
да спрем да се лишаваме
и после да анализираме
ми нека е гадно
в крайна сметка
но нека
сме се поусмихвали
по някое време от годината

Искам да имам какво да ти кажа

Но нямам

Потънала в мисли

По отминали многоточия

И въздишки

Разпиляни по улиците

В тъмното

Искам да се покрия с усмивките ти

Да потъна в ръцете ти

Да се загубя

Да забравя че искам да ти кажа

Каквото и да е било...

караш ме да съм малка отново
малка и с пеперуди в стомаха
топка
или тежест
нещо
от което
сърцето ми тупти
по-бързо
по-силно
усмихваш ме
и после се изчервявам
искам да ти кажа
но не мога
не знам как
какво да ти кажа
затварям си очите
слепоочията ми пулсират
устните ми изсъхват
иска ми се
да се приближиш
и лекичко да ги оближеш
за да си върнат цвета
и усещанията
колкото и да си поемам дъх
не е достатъчно
задушавам се
а искам още

Пън

в гората
останаха основно
трупове на дървета
всички спряха
да я обитават
сред пънове
и тишина
остана само вятърът самотен
да шепне
за минали отломки
за празни надежди
въздухът сега е много гъст
непробиваем
с нож се реже
за масло
от филия
намазана
с обещания
и с лекота
дъжд повече няма да вали
да мокри
останалите трупове
на дървета
да полива
останките
от един живот

Nevermind

Да бях поет

Ах как бих описал

Всяка въздишка

Всеки спазъм

При мисълта за теб във мен

В стомаха ми как се

Събират на ята

Безброй бели пеперуди

Готови да отлетят

В някоя овощна градина

Да бях художник поне

Да не говоря

Да рисувам

Какво ли щях да нарисувам

Някъде между усмивката

И ръцете ти

Щях да спра

Щеше да мине нервно

Че не мога да рисувам

Върху теб

Дали щеше да ми се получи

Но не съм

Обикновено влюбена съм

С многоточия

И никакви артистични умения

Няма значение

С кръстословиците е трудно

и със судокуто 

също и ребусите в главата ми

са несравними

въртележки

водовъртежи

изписани редове

с нищо незначещи думи

празни начала

и

още по-празни краища

искам да те имам

но нищо не ти давам в замяна

после съм сърдита че си толкова кратък

миналото
следи ме
в сенки се крие
зад тъмни ъгли
мирише на дим
усещам как ме гледа
с жълтите си очи
с червни зеници
пуши цигара
чака ме да се предам
надява се сама да дойда
праща ми призовки
ако забравя
напомня за себе си
не мога да забравям
как и къде
се случват всички неща
всички хора
аз трябва да знам
миналото си води записки
изпраща ги
в бутилка
или с белите пеперуди
важно е да знам
важно е да не забравям
ако случайно
забравя
миналото ще ми дойде на гости
но няма да носи
домашен сладкиш
ще носи люти чушки
и горчива вода
за да помня
за да не забравя

косата ми мирише
на зима
и парфюм
а цялото ми същество
крещи за теб
да вдишаш
и да задържиш
въздишай
днес може
утре
ще видим
в коя зодия
ще е потънала Луната

не мога да те напиша
не мога да те разкажа
но
мога да те усетя
върху кожата си обаче
мога да усетя как ме гледаш
вълнението ти
желанието ти
знам че с всяко следващо питие
ще искам да държа ръце
на ръменете ти
ще искам да се взирам в теб
от близо
по-близо
искам да усещам
дишането ти
отзад на тила си
под кичурите
разпиляна коса
притегли ме към себе си
поискай ме
назаем
за кратко
за сега
вдишай от мен
още малко

да сложа ръката си
върху твоята
която държи
скоростния лост
само за да проверя
пулса ти
дали е ускорен
има ли го
изобщо
в някакви рамки
или само
за да забавя собствения си
да усетя кожата ти
и изпъкналите вени
само една въздишка
и отново да обърна глава
настрани
загледана в тъмнината
на страничния прозорец
на оранжевата ти кола


(тук членовете липсват..по ред причини..

понякога
се стичат по стъклата
понякога
се давят в локвите
а понякога
докосват лицата
дали
и те имат нужди
от близост
или от топлина
дали и те
закъсняват за срещи
а дали си почиват
излегнати
удобно
върху
някой
не толкова стар
улук

днес дори
звездите ми
са се подредили
така че
да ми кажат
нещо
не мога да си простя
миналото ми не изчезва
стои си
и напомня
колко съм глупава
колко грешни
са изборите
които правя
как не научавам нищо
как не се корегирам
днес дори
носът ми е против
да се диша
задушаване от минали изблици
нищо не избледнява
сигурно
защото нося
пет литра
туба
в чантата си
за да запазва
цветовете
и материите
на миналите избори
на миналите хора
нищо не е минало
нищо не си е отишло
нека хороскопа
сам си прости
и продължи напред
аз не знам
как
се случват тези
неща...

And save your lying about needing to be free
Oh, that's bullshit, baby, just want rid of me

Your freedom without love
Magic without love

да се бях сетила няколко години по-рано..можеше и да се получи да съм по-добра
за себе си......

На дъното на чантата ми

Под два литра

Пластмасов течен препарат

Съм си оставила

Да се перат

Да се омекотяват

Бившите

И бъдещите

Да се киснат

На 30 градуса

Без центрофуга

И без предпране

Бих си ви простряла

На слънце

Да си избледнявате

И да се разпаднете

За да ви ушият пак

И да ви пуснат

В магазинната мрежа

На ликвидация

марихуаната на мама е най-добра
след толкова опити
толкова запалени
свещи в тъмното
и на светло
измерва се брой
вдишвания и издишвания
подсмърчания
и спастични конвулсии
да разрониш
да събереш
да оближеш
остава само да си намериш
jeep
после е лесно
да се обадя
да вдигнеш
да затворя
да изкрещя
добре че
оставам безмълвна
наглас
само на ум
се крещи
толкова силно

***

ден-не-помня-кой
ми липсваш
точно
както преди
година
не-знам-коя-си
но нямам какво да ти кажа
нямам какво да чуя....

Когато започнеш да следваш
лъжливия и лицемерен модел
на поведение у някого
който няма нищо ценно
или смислено
постигнато
зад гърба си
не ми се струва редно
да поискам да си част
от живота ми
или да се върнеш
ако си бил
нищо че страдам
за липсата ти
в деня ми
но не изпитвам необходимост
да те допусна
до себе си
отново
за теб няма значение
аз какво правя
или причинявам
на себе си
тялото си
мозъка си
това е грижа на някой друг
твоя основна грижа е
да изчезнеш
толкова постоянно
колкото и преди

13.10.2014г.



Колкото и да те пиша
и описвам
да те затварям
в листове
между редове
под мастило
не виждам
защо продължаваш
да излизаш
на повърхността
отново
и отново
не си прави труда
изплувай някъде
другаде
на някоя друга
може да се окажеш
и по-желан


напусни ми главата!!

13.10.2014г.

толкова много пъти съм била влюбена
вече не ги помня
отдавна спрях да ги броя
всеки път е различно
константност
наситеност
или трайност
цвтовата гама също е друга
обаче
никой
няма
твоите очи
когато ме гледаш
нито твоята усмивка
когато си мислиш за мен
нито твоите ръце
когато ме докосваш
към тях бих се завръщала
всеки път
при всяка възможност
след всяка безкрайна тъга
през шизоидна усмивка
с хлапашки скок
с наивна вяра
и ще е последно
и няма повече
да си отидеш
да се върна

17.10.2014г.

Защото ти е важно да го напиша

Щом след като агонизирам

Е на лице

Неделите са такива

Пълни

Тъжни

Повръща ми се

Че те обичам

Нищо

Колко неща са се стекли

Или са се разтекли

Нищо че ми липсваш

Нищо че е след толкова време

Нищо че всичко е било

Нищо че нищо не се е случило

Още ми се повдига като те видя

Нищо че не те виждам

Или те няма

Нищо че бих се разплакала

Няма

Ще те гледам от страни

Дали се пише слято

Дали те обичам още

Но сигурно само ми се повръща

върховете на зърната ми
са станали
нотна стълбица
всяко докосване
различен тон
различно стенание
носи
различен гъдел
а дишането ми
бездиханно
свръх дишащо
гледай ме
още малко
дръж ме
в ръцете си
още само миг
дишай със мен
трепти
под трепетите ми
издишай

ах колко съм фалшива само
стени и маски
цялата съм аз
престурам се че слънце
е косата ми
а ледени езера
са очите ми
усмивката ми
също толкова
фалшива е
зад нея
колко сълзи
са сподавени
и никой няма как
да знае
колко наранена съм
и колко празна
преструвам се
на влюбена в живота
и на влюбена
във някои хора
на практика
фалшивата ми същност
не позволява
нито да обичам
нито да съжалявам

цяла седмица
нося любов
в десния си джоб
сълзите нося
в цялото пакетче
носни кърпички
може би
и в капките за нос
от три дни
не свалям очилата си
светлината боли тези дни
може и да мине
може и да спре
а може и да остане
да върви с мен
по пътя ми
на някъде
като в клетка
в ръката ми
спътник
без сянка
по калдъръмени улички
и днес ми е празно
дано вали
дано измие всичко

Вълнуваш ме

И чакам всеки ред

И всяко многоточие

Да се превърнат в усмивка

В поглед

И ми се иска

Нищо да не искам

Само да стоя 

И да гледам

Как се сменят залези

Със изгреви

Как трепети

В пеперуди се превръщат

И бягащи от клетката хормони

Се трансферират

В дъждовна енергия

не се припознавам в празнотата ти
нито в желанията ти
да ме сложиш в рамката
която ти познаваш
която на теб ти се струва оправдана
не смятам че е нужно
да се опитвам
да обяснявам
да показвам нагледно
нямам нужда от порицанията ти
нито от уроците ти
няма да е по начинът
по който на теб ти се струва добре
дишането ми не зависи от теб
и смятам да си остане така

не мога да спра да мисля за теб
и вътрешните ми монолози
се въртят около ръста ти
и големите ти ръце
колко искам да ме държат
близо до теб
и пеперуди цял ден
в главата
и в стомаха ми
и не мога да спра
не мога да не поискам
да се случи
да ни се случи
искам
малко поне
малко повече

култивирам си пеперуди
не знам какво да ги правя
не знам кога идват
нито кога си отиват
не съм сигурна дали
имат нужда от клетка
от лампа
или от поява
но си ги събирам
да си ми мътят главата
не че обичам
да ми се мъти главата
но понякога
имам нужда
да ги усещам
че са там
че съм жива
и че усещам
усещанията си...

Защото, за да са спокойни всички те имат нужда, след работа от едно питие, здраво чукане и после да се приберат в къщи и да си легнат..

момичета с черни рокли
(колко демоде)
и червените си червила
сложили очила с не много тънка рамка
косите им дълги
несресани
бузите им червени
затаили дъх
макар и задъхани
влажни
мокри дори
пият от бутилката
остават следи от устните си
по цигарените филтри
държат малките си обувки в ръце
носят малките си чанти
дано не са ги забравили някъде
въздишат по него
по единствения
с големите ръце
буйна косата
мистериозния поглед
сластните усмивки
въздишат
пушат
чакат
...

устните ти днес изглеждат сухи
някак не целунати стоят
и да са били целувани
не е било достатъчно
и вятърът не е виновен
душата ти изсъхва бавно
не от днес
но днес се вижда повече
пий повече вода
и си сложи червило
червеното
по-целуващо е
някак си

За лютеницата на баба

за ракията на дядо

през есента

и когато слънцето е хладно

бих могла да напиша хайку

или просто да си затворя очите

и да се върна там

при бурканите

и сладкото

където листата на дърветата

са образували червен килим

липсва ми

всичко е останали

само топъл спомен

ежегодни рождени дни
мисли за пожелания
за поздрави
за наздравета
дали да пишеш
или и тази година
да пропуснеш
защото не е нужно
не е важно
а как ли се чувстват поздравените
или пропуснатите
ами когато са си тръгнали
тръгнали са си
някой друг да ги поздравява
евентуално
дано да успея да издържа
и тази година

най-честите откази

идват от себе си

най-големите не-та

са изначални

но самотата

тя идва от най-големите страхове

чувството на безпомощност

чувството на вина

изяжда без да пита

без да се интересува

жалко е че всичко минава

твърде бавно

и дава твърде много жертви...

пътува ми се...

Вече не си супермен

Но сигурно и преди не си бил

Само когато се налага

От случаят

Удобно е

Важното е жените да са с червена коса

Да пушат

Да не са нормални

Да са на задната седалка

И не забравяй да си изхвърлиш пепелника

Може би и автомивката не е лоша идея

Пристан бяха старите кафета
от дъжда понякога се крия под дърветата
пия розе от пластмасова чаша
пия...и е вкусно
не мога да не пуша когато вали

спомням си за сладкарниците по Първи юни
балони и кордели...
сега изглеждат различно...
романтичните кина...магазини
сладкарниците...плод и зеленчуци..



18.06.2014г.

порочният кръг на 27
полудяваш
изтръпваш
спира да ти пука
потъваш в непрестанна депресия
преживяваш я
задаваш си безкраен поток от въпроси
бездънни въпроси
отново започва да ти пука
мислиш за 1001 неща
нито едно няма реален смисъл
потъваш в нова екзистенция
и тя не носи много смисъл
вкопчваш се в хората
после избягваш от всички
нетърпими са
после ти е още по-празно
какво да правя???????

.....
многоточие..
но не за продължение
а за безкрайност на нищото...

В главата ми е станало пренаселено
и всичко е потънало в хаос
миналото се движи непрестанно напред-назад
не си оставя време да потъне в прах
а би било поносимо
а бих се надявала...
...
след всички страхове
за бъдещото неизвестно
...ами ново е
но може пък да се окаже
по-търпимо
а може дори да ми хареса...
аман от минали хора
и минали повторяемости...

...колко пъти може да си тръгне един човек от теб??
....ами колко му позволиш да се връща отново....

...тръгвачи...

Днес ми е мега независимо

независими ли се чувствате?

"о, ами да..
най-независим
от какво да съм зависим
свободен електроен
само се чудя къде да си изпия биричката...."


и така робите умряха в независимост...

ами.. когато спрем да дишаме
да пием вода
и да съществуваме в измисления си социум
бихме могли да сме независими..

а тази година за разнообразие ще гласувам..
за да съм още по-независима
ама толкова очаквано ще е...
ще гласувам за Светльо Витков
не за друго
но все още вярвам в рока/пънка
пък да видим..
ако това не е независимост...
мамо, догодина ще гласувам за твоята партия!! Обещавам!!

дните, в които

се спи най-дълго,

в които се мисли

най-малко,

се пие най-много чай,

се пушат най-малко цигари

и бурята изглежда най-зловеща

точно днес не ми се слушат клишета

заключения

изводи

смислености

сентенции

и съвети...

точно днес

очевидно ми се генерира "творчество"

и точно днес 

както и предишното време

съм счупена

а дефектните...

никой няма нужда от тях

трябва си спокойствие

за да се случват нещата

за да има смисъл

и баланс

за да се намалят бръчките

и за да не ти побелява толкова бързо косата

бързането някак убива

отвътре

после и отвън

няма много голяма времева разлика

трябва да се диша

да се диша из основи

да се мълчи

да се чака

но не трябва като трябва

а като е важно за себе си

за фундаментите

за екзистенцията

за да има смисъл

не трябва да се бърза

и не е лошо да трябва 

да се диша

и днес всичко е само обещания
и днес ни е по-лесно да кажем че съжаляваме
и днес ни е по-лесно да ни е по-лесно
колко от казаното се случва наистина
защо не се опитаваме да менажираме думите си
те няма да се върнат
остават да висят в пространството
без мисълта за нас
някак не ми изглежда редно да се говори
да се обещава
нека си помълчим
мълчанието гали
мълчанието е меко
и тъмно
на спокойствие
стига празни обещания
стига молби
нищо от това не си струва
когато си тръгнеш
когато нараниш
дори когато вече си отегчен
не си струва да се обещава
да се моли
нека помълчим
на топло
под одеалото
да си помълчим с препинателните знаци...

Продължават ли хората?
Да живеят,
да дишат,
да съществуват..
..след всички неща,
които им се случват,
продължават ли да бъдат себе си?
И ако това е така
как го правят?
Как спират да се връщат към миналото си
и  да потъват в него...
в хората
и в музиката,
и в спомените си...
Как стават цели отново?
Стават ли цели отново?

вече официално се отказах от лятото
и от циганското лято
и да чакам да стане топло и светло
готова съм вече да съм на кравайче

гардеробни демони през есента
напомнят за себе си
не говорят
но са тук
всеки ден ме събуждат
правят ми чай
правят ми компания за да не ми е самотно
за да не си мисля че съм останала
неразбрана
или нещо друго
пак такова
тъжно

през есента
имам нужда от одеало
от чай
тези дни дори не чета
но си имам компания
за бисквитите
и глупавите любовни комедии
а Христо има нужда от екшъни

на есен не ми се гледат екшъни
не ми се слушат хорски крайности
не ми се изпада в тревоги
имам нужда да си потъна в одеалото
да си помисля за миналото
и да кажа лека нощ на гардеробните демони

О

на дневен ред е буква О

като да обещаеш без да спазиш обещанието си

като да се оправдаеш без някой да е искал да знае 

като празните обятия които са ти оставили

като осъзнатото че всичко си е отишло и започваш 

отначало(то) което може би не искаш

От което се страхуваш

ослепялата ти същност

оглушалата ти сърцевина

онемялата ти действителност

обремененото ти минало,

което се отнася до омътнялото ти бъдеще

...днес искам само да ми е олекотено...

а после може да дойде ред и на ограмотяването...

Душата ми е обявила банкрут
съдия-изпълнителят (от сложните думи, с чийто правопис не съм наясно и към днешна дата) я е обявил в несъстоятелност
днес ще се разпродава на търг
на безценица ще е...
кой ли изобщо ще наддава??
на кого са му нужни отломки
от далчено/близко минало
смачкана с преса душа
оставена да се изсоши на слънце
грижливо намазана с лепило C 200
старателно залепена за стари
буркани/маси/столове/шкафове

Душа за декопаж!!
Само днес!!
Намаление!!

...като за изстрадали други души..
...може и на изплащане...



15.09.2014г.

Самонапуснаха ме
самоотпратих ги
не сме си нужни повече
може би никога не сме си били
сега ми останаха известни неизвестни
някоя и друга празнина
отнесоха ми със себе си и вдъхновението
може и сама да съм си го отнесла
...
след кратък разбор на ситуация и събития
и здравето си отдадох под наем
дано само скоро да изтече наемът
и то да си се върне
в бащиният/майчин дом
като че ли без него ми е най-пусто

А хората и днес са си същите
очаквани
предсказуеми
крайни в крайностите си
ясни
започват си дейностите като че ли никога не са си тръгвали
само мен ме е нямало
като че ли...



15,09,2014г.

"- Аз съм много лош другар, Роби.
- Надявам се да е така – казах аз. – Не искам жена за другар. Искам да имам любима.
- И това не съм – промълви тя.
- Но какво си тогава?
- Нещо половинчато, нещо незавършено. Някаква отломка…
- Това е най-доброто – казах. – То разпалва въображението. Такива жени се обичат вечно. Завършените жени омръзват лесно. Ценните – също. Отломките – никога."
Трима другари"

Не ми се пише..

всичко е само кръв, лимфа, усещания на полусакатост

повишаване на температурните състояния на тялото

и духа ми

няма какво да кажа

да помисля

да създам...

и днес ще си почивам от творческа екзистенция....

С малката си черна същност
властваме над малкия си мрачен остров
място в хаос
място в дупка
тук всеки ден е абсолютно еднакъв
тук няма гравитация
тук всичко е във вакуум

С малката си черна същност
някога имахме малка червена сърцевина
но с времето
и тя почерня
без въздух за да догори
тя се предаде и изгасна

С малката си черна същност
някога отдавна
ни се струваше, че сме живи
че ни се иска да е така
но днес си даваме сметка
че всеки ден е абсолютно еднакъв
че да се живее във вакуум
не е идеята ни да си жив
и си сътворихме нова мисия
всичко да се пропука
и да ни залее със светлина
да изчезнем като идея
и да се появим като въздух...

11.09.2014г.

Съботаж

Съботирам всичко напоследък
Първо съботирам сутрините
веднага след това
съботирам остатъка от деня
съботирам си вечерите
доста често
съботирам си любовта
съботирам си връзките
съботирам всички отношения
съботирам черния си дроб
съботирам и белия
междувременно вече съм съботирала
вътрешния си свят
съзнанието си...

След всичкият този съботаж
имам нужда да съботирам него
да започна отначало
да ми е чисто
и здраво
да ми е смислено...

...всеки път завършвам с "имам нужда"
а от какво изобщо имам нужда??
защо пък да имам нужда
и кога ще спра да цикля
в никому нужната екзистенциална въртележка....????


29.08.2014г.

Вътрележка

В главата ми е въртележка

той и животът ми това поднася..

чаша за кафе

в поставката в колата

препълнен е отдавна пепелника с фасове

вече не са само мои и негови

сега и седалките не са покрити с моята коса

счупени се търкалят думите ми под постелките

отекват само нейните стонове/слова

нищо че в канавката колата паднала е

и нищо че всичко скърца и бръмчи

на въртележката на предната седалка седнала съм

... но така ще е от днес...

Вече нищо не мога да ти дам

сега

и ти не можеш...

Сиво е през есента

И през зимата е сиво

И очите ми са сиви

Какво ли не ни е в душите

Малко сълзи

Много усмивки

От време на време 

Любов

И когато вали ми се усмихва

И когато се смея ми е тъжно

Хаосът ми е изначален

Някога

Може и да се науча

Да живея така...

09.09.2014г.

Die on your own tonight!

-Подай ми тази чаша!

-Подай ми бутилката! 

-Може ли запалка!

-Искам да те целуна!

-Свали си сутиена!

-Свърши ли?

-Да се изкъпем?

-Обичам те!!

-Лека нощ...

 

06.09.2014г.

Диалогично ми е.. 

Колко прости

И

Банални са нещата

Които ни усмивхват

Които ни карат да вярваме

Че има смисъл

Че си струва

Че се продължава

В определена посока

Колко е смислено да си на път

Да пристигаш

Да те чакат

Да си разхвърляш багажа

Да си събереш мозъка

Или и него да разпилееш

Колки малко трявба

Да снимаш

Да си поръчаш джин

Да запалиш цигара

Да се усмихнеш на непознат

Да гушкаш таралеж

Да играеш карти

Да пушиш 

Забравен джойнт в портомоне

Да слушаш музика

Която ти напомня

Да си жив

Да ти се диша

Колко прости

И

Банални са нещата

Които са

Живот

07.09.2014г.

Разпиляни на пода мисли
Разхвърляни навсякъде въздишки
Измачкани стари спомени
Избледнели някога мечти
Изпрани и простряни надежди
Премълчани многоточия
Прашасали останки от идентичност
Хванали паяжина възможности
Някога трябва да подредя и изчистя...
В главата си...
Например...

05.09.2014г.

Апокалиптичен секс

Всички лъжи са на масата
Разпиляна солница
Строшени чаши от червено вино
Всичките фасове от вечерта плуват в пепел на пода
И на пепелника е дадено последно причастие
Дисекция на сутиена ми
Разкостени бикини и слипове
Въздишки и стонове витаят из въздуха
Последен тласък
Хардкор звуци вибрират
"Къде ми е запалката?"
"Виж под десният ми чорап, до левият крак на масата.."
"Да пробваме ли пак?"
"Само да намеря здрава чаша... жадна съм.."

04.09.2014г.

Мастурбиране/онаниране

Самотно и тъжно
Прегърбено и увиснало
Нищо че твърдим
Че наслада носи
Измачкано
Смело и силно
Напред умстремено
Но кой да каже
Кой да знае
Когато лампите огаснат
И сам потънал си в чаршафи
И влага
Какво в главата ти върти се
Или въртиш главата си в ръце
Или просто глава забил си в безтегловност
Останал сам
Изпразнил мисли
Изпразнил съдържание
Останал
Капе
И виси
Сам/самотен
Щастлив ли си
Или ти се спи


За 03.09.2014г.

Всеки ден нови спомени

за минали тревоги

усмивки

сълзи

Всеки ден ми се иска 

една лоботомия повече

един електрошок

нежно да погали 

неизпържените ми неврони

Всеки ден ми се иска 

да се отдалеча 

една идея повече

да те напусна

и ти ме напусна

по същият начин

Всеки ден не намирам достатъчно сили

но намирам

нови паяжини

в които да се омотая

така добре

Непознати

Ами непознати сте
И след цяла вечност
В еднакво присъствие
Пак си оставате непознати
И след множество безсънни нощи
И след множество споделени мисли
Теории
Мечти
Идеи
Предизвикателста
Оргазми
Болести предавани по полов път
Настинки
И
Хрема
Ами непознати си оставате..

Крайности

Най-често говоря на хората

"Не изпадайте в крайности"

Баланс трябва

И да ходиш по въже

И да дишаш

И издишаш

Да обичаш

И да плачеш

Да си краен

Много ръби

Не се усмихва

Пречи

Но тези дни

И другите

Ми се иска

За разнообразие

Да кажа

"Точка"

И просто да си тръгна

Стая с/без стени

Кубче
Квадратно
Празно
Пълно
Със стени
Без стени
Таван и под
Задължително
С души
С души, които са си тръгнали
С любов
Без любов
Със секс
С оргазми
С многоточия
С удивителни
С крясъци
С тишина
С начала и
Крайща
Стаята ми
Бардака ми
Душата ми

Звездолет

Тази нощ

Балконената врата се отвори

Станах

Топло е

Не спя с дрехи

Тези дни изобщо

Подухваше вятър

Небето блестеше притаило дъх

Милиони духчета

Души

Въздишки

Хипнотично

Седнах на перваза

Да погледам

Да ди запаля цигара

Да помечтая

И те се бяха запалили

За последен път

Преди да изгорят

Станах част от последното им пътешествие

Да си пожелая желания

Да успокоя бушуващия бунт в душата си...

...и последната изгасна

...и цигарата ми

...и сълзите ми

Стана време да си се върна в земната реалност...

Повече...тези дни..обез(за)главено ми е

Началата ме натъжават

Но...

Имам нужда от тях

Но...

Крайщата..

Те са по-чести

Боли

Тези дни повече

Повече спомени

Повече минало

Повече стекла се спирала

Не харесвам носни кърпички

Носът ми се протрива

Имам нужда от слънчеви очила

И от чадър

И ръкавици

Не искам да оставям отпечатъци

Тези дни

Онези дни

Тази празнина

Същата

Като онази

Любовта ме натъжава

И липсата й ме натъжава

Липса

Имам нужда от повече простота

И по-малко хаос

Мише: banks-goddess

/me like

Цветовете на тъгата

Веднъж
Много отдавна
Всичко започна
Не дълго
След това
Всичко свърши
По-късно
Много започваха
И свършваха
Оставяха се в теб
Вземаха
Кой каквото може да носи
Слава богу
Не могат да носят много
Какво ли щеше да оставят
В противен случай

Много започваха
Още повече
Се отказваха
Още преди да се опитат
Да започнат

Колко текстове се изписаха
Цигари се изпушиха
Вина се изпиха
Разговори се проведоха
Тайни сълзи се изплакаха
Явни сълзи и днес се стичат
Изтечени мисли в канала
Заедно с многобройните цветове
И мастилото по кожата
И малката ми същност

За котките и щастието

Мяу
Добро утро и на теб
Никога не съм сигурна
Ти си
Бухал
И змия
И мишчица
И коте
И любов
И топлина
И ме дразниш
За по-малко от секунда
И после ми липсваш
До безкрай
Сури
Толкова просто
Целият ми свят може да се събере в теб
"Защото когато е щастливо, щастието мърка"
Толкова те обичам

Пренареждане

Кашони
рафтове
кутии
прах
понякога има паяжини
сантименти
тъга
щастие
няма го
отишло си е
кога ще се върне
ще
няма
не
липсва ми
не ми липсва
формат
малко е
на ново
от начало
от края
многоточие

error 404 page not found

НЕ

Никога не казвам НЕ
НЕ започвам изреченията си с НЕ
НЕ отказвам
НЕ отричам
Рядко бягам
Трудно ставам
НЕ се сърдя
НЕ прощавам
НЕ обвинявам
НЕ си вярвам
и на теб НЕ вярвам
просто НЕ спирам
на едно място НЕ е удобно
НЕ обичам да сменям местонахождението си
два пъти НЕ не казвам
никога НЕ се съгласявам от първия път

днес ми е НЕ
а ти НЕ ми вярваш
а когато ми вярваш
аз НЕ съм там...

....с мисъл за 24.08.2014г.

Като

Както като
да пушиш цигара на балкона
да пиеш вино
да си имаш свещи
да мълчиш на екзистенциални теми
като да говориш
за бездумието
като да не слушаме
като да се гледаме
като да сме слепи
като с претенции
като празно
като пълно
като многоточие
като точка

По пътищата вечни (Кръговрата на живота)

Кръгово е
циклично
всичко започва
свършва
свършваш и ти
аз свършвам по-рядко
така ни стои кръговрата
когато ми е жадно
просто ми се пие
за да започне
и друг да свърши
за да е свършило

Да тръгнеш днес
по пътищата вечни
по кръговратните магистрали
с табела (Under construction)
никой не се наема със срокове
няма релевантност

Излез ми от главата
главата ти е в мен
кръговратът започва
за да свърши(ш) с мен

22.08.2014г.

Х поредни

Х поредни
Изпушени цигари
х поредни изпити питиета
не конкретизирам
чаши, глъдки, каси...маси
х поредни...
Изплакали сме се
Изчели сме се
Изпонаписали сме се
Сега събираме прах
употребени
по рафтове и складове
скътани в нечии мозъци
х поредни пъти...

Пъзели

на две години пъзели от две части
на три години от поне 6
не знам за после
но на двайсет и седем години частите стават 27 с много нули след тях
аз вече не подреждам пъзели за един ден
сега ги подреждам с дни
сега гледам картинката
чудя се
ще успея ли днес
никога не успявам днес
жалко и утре може да не стане
мисля да изпия още едно кафе
дано помогне
частите са разпиляни по целия под
то са килими..мокети..теракот..фаянс...обложки
останки...
днес не искам да подреждам пъзели
нали това работя
то си е тъжно
като гледаш
толкова много части
толкова много половинки
всичките са криви..неравни
дали ще успея днес...

                                                                                                             P.S.I'm so not fine anymore...

С Дъх

Неделя

Котка на кравайче

рошава коса

сънени очи

слънчеви лъчи

Още не ми се става

не бързам

нищо не искам да решавам...

На кафе мирише

и цигара ми се пуши

ставам

стъпвам във домашните пантофи

връзвам косата си на кок

нищо че е зима

не е лято

тръгвам из апартамента гола...

Кафето с книгата ме чакат

всичко на масата е подредено

в унисон

палачинки на балкона

правиш ми в неделният ни ден...

18.08.2014г.

***

Не искам да те пипам днес

само ще те гледам

как ръката ти се плъзга по врата

гърдите

плоския корем

как лекичко разтварят твоя цип

ръката ти как леко потъва вътре

без да се събличаш

леко да погалиш индивидуалността си

ставаш силно егоцентричен

два тласъка

една въздишка

сега...

ще ти запаля цигара...

12.08.2014г.