Аз и моя куфар

Отново паднаха листата, това е сезона ми за път. Вече нищо не ме задържа тук. Сякаш се родих на ново и трябва и трябва да изхвърля старата си кожа.

От дъното на килера, потънал в прах, ме наблюдава старият ми куфар. Всеки сезон, с него сме в синхрон по повод нашите настроения. Той помни всичко, което сме преживяли заедно. Жалко само , че не може да ми говори. Всичко заради емоцията, да я споделим, извадена от спомените ни.


Започна се с трескавата подготовка...кое да взема?...но къде беше...и къде да го сложа?... Усещам, че не мога повече и сядам изморена на стола, за да запаля спасителната цигара-почивка. Поглеждам зад себе си, пълен хаос. Само моят куфар стои зяпнал срещу мен, иска да ми каже нещо, но не знам защо остава безмълвен. Искаше ми се поне да имаше очи, без думи щях да знам какво иска да ми разкаже.


Почивката ми свърши със загасянето на цигарата ми. Отново се захващам с глупавата задача да пренасям вещите си от едно на друго място. защо ми е нужно всичко това?! Битовизъм...почти номадски начин на живот, но по някакъв особен снобарски начин.


Прключих с всичко. Не виждам какво друго остана. Само да преспя тази нощ и с първите лъчи на слънцето да поема по оня стар и дълъг път. Аз и моя стар другар - куфара.

Easy love

Как класифицираш лесната любов, извръщаш очите си настрани. Не искаш да си мислиш, не искаш да говориш на глас. Та какво значи този израз, смяташ ли че го познаваш и можеш да говориш за това. Седя си загледана през прозореца и отново искам отговори, какво е лесната любов…иска ми се да знаех отговора или поне, да знам кого да попитам.
Сещам се за мъжете, които спят с т.нар. леки жени. За тях не е обвързване, не е нищо, само бърз, платен начин да се изпразнят. Това вариант ли е или само плетеница от думи. Ами жените, отрекли се от мъжете, поради многобройните си страдания и решили да търсят удовлетворение в силиконовите, на батерии. Колко е вулгарно всичко! Къде изчезнаха шекспировите виждания, онези така романтичните и възвишените?! Не мисля че е нормално да спрем да вярваме в тези неща, но кой ни показва или ни доказва истинското съществуване на невидимото, само по име познато явление….
Колко песни се изписаха и изпяха, колко филми се направиха и то всичко, за някаква си любов. Но колко жалки сме, зависими от нея. Дори не можем pда я обясним или познаем, ако случайно я срещнем на улицата.
Какво ми остана да мисля…лесната любов, физическа, груба, еднодневна любов. Болката си отива с душата, а раните по тялото са толкова мимолетни.
Какво ни остана, да плащаме, заради оргазмите, душата се лъже лесно, а и тя не помни, забравя. Какво значение има, че нямаш до себе си любим, когато имаш вибратор или нямаш любима, жени, които се продават, навсякъде са…и за какво ни е другото, евтини мелодрами, кому са нужни?
И колко изопачен е света ми и този на заобикалящите ме хора, два пъти не излязох с една и съща двойка, те просто си се сменяха, свършваха и се разделяха, аз не искам това и си стоя настрана. Но колко е лесна любовта…никога я няма когато ти трябва, а когато не е в изобилие. Защо ми е…не я искам вече…
Изгубих реалната представа за нещата, за това така ми харесва, падаш си по лесната любов, другото е въпрос на гледна точка, от която не искам да гледам…
Опровергай ме!!