Ще

Ще си запаля свещите и ще ги наредя в кръг. Ще запаля клечка…Ще ти пусна музика, този път ще бъда нежна, ще опитам. Ще те гледам в очите. Няма да говоря. Ще те целувам. И пак ще те гледам. Този път ще слушам и нищо няма да кажа. Ще те гледам и ще те изпивам. Искам да те имам в себе си. Ще запазя спомена, дори да си отидеш. Няма да мисля за нищо. Няма да гледам Луната. Този път ще съм ти вярна. Този път ще съм добра, няма да те предизвиквам....не знам...ще се постарая, но не знам, как да ти дам онова което искаш, тъй като ме е страх, но искам да опитам...

Рециклаж

Заставаш на студения паваж
Покрай теб минава нощен страж
Повдигаш очи, всичко е мираж
Като студена кръв на магазинния стелаж
Като горещия пясък по далечен плаж
Чувствата ми към теб са в коша с надпис “Рециклаж”…

Сякаш ако носех бездушната си дреха
По различно щеше да е за мен
Сякаш ако крещях за утеха
Щеше да е по-различно и щеше да си по-вглъбен.
Сякаш знаех, че рециклажа е единствения начин да избягам от това…

(подлежи на промяна, някога)

Мостовете

Всеки се ражда...живее и умира по начина, по който сам се е опитал. Единственото, което прави сам е да умре...сам. За всяко едно друго нещо той има някакъв избор. През целия си живот вземаш решения. Никога не знаеш дали са правилните, преди да разбереш, че си сгрешил. Нараняваш хора, нараняват теб...кръговрат.

Избираш в кой да се влюбиш или по-скоро си слагаш рамки. А когато не го направиш, слагат ти етикет. Изборът е твой. Винаги имаш избор, но никога не знаеш дали е най-доброто, което можеш да направиш за себе си, преди да разбереш, че си сгрешил...

Влюбваш се в жени и мъже, слагат ти етикет, влюбваш се само в едните или само в другите и отново ти слагат етикет. Когато не се влюбваш, пак имаш име. Тогава започват да играят предрасъдъците. Никой не може да ти даде логично обснение какво се случва, за това започваш да си задаваш разни въпроси. Те обикновено са глупави и нямат отговор. Внезапно "другите" те карат да се чувстваш зле, заради избора си. Слагаш началото на глава "Страдание"...

Защо трябва да избираш пола на човека, в който си влюбен, кое е от значение...? Има ли разлика? Секса си е секс. Любовта...любов. Тогава, кое е различното? Защо общественото мнение е от знаение и кой решава всъщност кое е правилно и кое не?!!

Имам нужда от мост. Неговата роля е да ме свързва с хората, не с половете или религиите им. Кое във взаимоотношенията е най-сложно?!????? Сигурно това, че за толкова много време, не са се научили да разговарят. Та защо им е? Нали всичко ни кара да усложняваме нещата?!?/...

Моите мостове, ще ми дадат възможност. Те ще ми помогна да се отърся от етикетите. Знам, че нямам нужда непознати да ми казват каква съм. Знам, че всичко е нормално, тъй като живеем в лудостта.

Любов...лллллюбов...л-ю-б-о-в... и какво значи тази куха, изпразнена от съдържание дума?...мостовете ще ми кажат. Мостовете между хората. Мостовете в нас. Мостовете, които изгаряме след и ред себе си, само и само да останем недосегаеми от болката, от страха, от самотата. Мостовете на чувствата...мостовете на комуникацията...мостовете на истината...тези на любовта и онези на самотата...мостовете...

И нека после съм грешна, нека съм сама, не съм презирана и отхвърлена...нека, знам, че мостовете ще ме спасят, освен ако не ги изгоря и не остана поробена като другите...но не би...