бялото поле
бялото платно
носещо най-много ужас
от ново
от трудност
привлича най-силно
с обаянието
на неизвестността
на изненадата
ами ако е хубаво
ами ако е вълнуващо
винаги имаш
опцията
ами ако
и тогава се вълнуваш
и апатията ти отива на екзкурзия
в друга реалност
просто
продължаваш
да опитваш
да се бориш за себе си
да бъдеш нов шедьовър
върху
бял лист

И се влюбих в теб

А ти ме подхвърляше като балон

Пълен с празни обещания

И още по-празни надежди

Обаче

Пак бих се влюбила

И пак бих избрала 

Точно твоята празнота

И всичките ти извинения

Защото освен мазохизма

Съм хедонист

И преди всичко

Съм влюбена

И ми е важно

И многоточията

И въздишките

днес не се разбирам изобщо
пълен си ми с противоречия
торбата с оправдания е бездънна
въпреки това съм луда по теб
и си ми важен
само като си те помисля
и се усмихвам
и отивам на място
на което харесвам да бъда
***
въпреки това
играя по твоите правила
както на теб ти е удобно
мълча за да не досаждам
усмихвам се за да съм красива
не драматизирам на глас
или поне опитвам да не е пред теб
правя каквото и когато се иска
отивам навсякъде
и пак не съм достатъчно добра
и заслужаваща
вече не знам
каква да бъда
освен да продължа да правя мусака
и да се надявам
че един ден
ще бъде като тази на майка ти
за да ме забележиш

Подпряла ръце на стената

Караш ме да гледам напред

С едната си ръка държиш косата ми във шепа

Другата ти пълзи по дрехите ми

По врата ми пускаш устните си

Дишаш близо до мекото на ухото

Лекичко простенваш

За да потръпна

Гърдите ми са наградени от върховете на пръстите ти 

Играеш с обецата на пъпа ми

И пъргаво скриваш шепа в бикините ми 

Където знаеш какъв потоп си предизвикал

Целуваш рамото ми

И усещам как туптиш близо до дупето ми

После не помня

Всичко е вдишване и издишване

И лекичко стенание

Можеш да се удавиш в мен

Ще те спасявам с изкуствено дишане

Уста в уста

Тоалетна поезия

Абе в тоалетната е най-интимно

Спи ти се

Влюбваш се

Повръщаш

Мислиш

Произвеждаш адекватност

Или пълен провал

Но там

Се среща човешката гениалност

Трупана с времето

Изляла се в миг на напън

И пълнота

още една рисунка
и край
но никога не е толкова просто
катарзисът е много голям
изпразването на главата е много нужно
наложително
и после си достатъчно пречистен за нови начала
до следващата...